Дан Симънс - Хиперион

Не попаднах в дневната. Още преди да прочета името на улицата, разпознах привичната за мен добавъчна гравитация, мъждивата бронзова светлина, мириса на машинно масло и озон във въздуха и разбрах, че съм у дома, на Лусус.

Джони беше пристигнал в една частна жилищна кула, обезопасена в средна степен против престъпници и разположена в един от Бергсоновите кошери. Може би точно затова бе избрал моята агенция — бяхме почти съседи. Деляха ни по-малко от шестстотин метра.

Моят киборг не се виждаше. Престорих се, че отивам някъде с някаква цел, за да не ме улови елемент от охраната, програмиран да регистрира празноскитащи. Нямаше указател на обитателите; по вратите на апартаментите не се виждаха нито номера, нито табелки; инфотермът ми също не можеше да се добере до никакви данни. Предполагах, че в Източния Бергсонов кошер има около двадесет хиляди подобни квартирки.

Беше минало доста време и микрочастиците, по които следях Джони, бяха започнали да избледняват, но претърсих само два радиални коридора, преди да намеря следата. Джони живееше просторно — в едно крило на кулата, което беше със стъклен под, а наблизо имаше метаново езеро. Върху бравата на квартирата му, която се отваряше чрез докосване, слабо светеше отпечатъкът от дланта му. Използвах шперца, наречен „котенце“, снех шифъра на бравата и след това се прибрах.

Бях успяла всичко на всичко да проследя как клиентът ми отива да се нахрани в китайски ресторант, а после се връща у дома си, за да пренощува там. За един ден — толкова.

Биби Сърбринджър беше моят експерт по изкуствени интелекти. Той работеше в Службата за статистика и контрол на информацията на Хегемонията и прекарваше по-голямата част от времето си полегнал на един въртящ се диван с половин дузина кабели, висящи от черепа му — така той общуваше с други бюрократи в информационната равнина. Познавах го още от колежа. Там той си беше чист киберманиак, двадесето поколение компютърен разбойник, който пъхаше електроди в мозъчната си кора още на възраст дванадесет стандартни години. Истинското му име беше Ърнест, а прякора си Биби беше получил, откакто тръгна с една моя приятелка на име Шийла Тойо. При втората им среща Шийла го видяла гол и се смяла, без да може да се спре, в продължение на половин час. Ърнест беше — и е — висок почти два метра, но теглото му е под петдесет килограма. Шийла каза, че онази му работа приличала на биберон и — както най-често се случва с жестоките шеги — прякорът му се залепи.

Посетих го в една от монолитните работнически сгради без прозорци на ТС2. За Биби и хората от неговата черга няма външен свят.

— А, Брон — посрещна ме той. — Как смяташ да придобиеш грамотност по информатика на твоята преклонна възраст? Много си стара, за да научиш нещо като хората.

— Просто ми трябват известни познания относно ИИ, Биби.

— Това е само един от най-сложните проблеми в познатата ни вселена — каза Биби, въздъхна и погледна с копнеж към изключения неврален шунт и метакортикалните кабели. Киберманиаците никога не си почиват, но държавните служители са длъжни да спрат работа, за да похапнат. Биби си приличаше с повечето киберманиаци по това, че му беше досадно да обменя информация по какъвто и да било друг начин, освен като препуска из информационната сфера, яхнал някоя вълна. — И така, какво искаш да знаеш? — примири се той.

— Защо И И са се отцепили? — попитах. Все трябваше да започна отнякъде.

Биби направи с двете си ръце жест, наподобяващ кръг, и отвърна:

— Казали са, че имат свои проекти, които не са съвместими с една пълна общност между тях и проблемите на Мрежата. Разбирай, човешките проблеми. Истината е, че никой не знае.

— Но те са още сред нас. И все още вършат разни неща.

— Разбира се. Без тях нашата система не би могла да работи. Ти го знаеш, Брон. Дори и Всеобемът не би могъл да работи, ако И И не поддържат реалното време чрез Шварцшилдовите модели…

— Чудесно — прекъснах го аз, преди да е преминал изцяло на киберманиашки. — Но какви са тези техни проекти?

— Никой не знае. Бранър и Суейц от Института по изкуствен интелект смятат, че ИИ целят да постигнат развитие на съзнанието в галактичен мащаб. Знаем, че техните сонди са проникнали много по-надълбоко в покрайнините, отколкото…

— А какво ще кажеш за киборгите?

— Киборгите ли? — Биби се поизправи и за първи път бе заинтригуван. — Защо си се сетила за тях?

— А ти защо се учудваш, Биби?

Той разсеяно потърка шунтовия щекер на главата си.