Дан Симънс - Хиперион

— На Мадиа — отвърна Джони, произнасяйки нещо като „Мъдий“.

— Никога не съм чувала за нея — казах аз, пъхнах ръка в джоба и напипах обшития с перли кобур на татковия автоматичен пистолет.

— Официално планетата още не е приобщена към Хегемонията — поясни киборгът. — Официално е колония на Парвати. Но само на няколко светлинни минути оттук има база на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, а телепортаторните връзки са прокарани, преди Мадиа да влезе в протектората.

Огледах пустинния пейзаж. Зловонието на серен двуокис направо ме разболяваше и се страхувах, че ще съсипе и костюма ми.

— Има ли колонии наблизо?

— Не. Има няколко малки градчета от другата страна на планетата.

— Кое е най-близкото обитаемо място?

— Нанда Деви. Град с около триста жители. Намира се на повече от две хиляди километра в южна посока.

— Тогава защо тук стои телепортал?

— Предполага се, че има рудни залежи — отговори Джони и посочи към сивото плато. — Тежки метали. Консорциумът е разрешил изграждането на повече от сто телепортала в това полукълбо, за да се осигури лесен достъп, когато започне експлоатацията.

— Прекрасно — казах аз. — Хубаво място за убийство. Защо сте дошли тук?

— Не зная. Тази част от паметта ми е заличена.

— С кого сте дошли?

— И това не зная.

— А какво знаете?

Младият мъж пъхна изящните си ръце в джобовете.

— Този, който… или онова, което… ме е нападнало, е използвало тип оръжие, известно в Техноцентъра като вирус на СПИН II.

— Какво е това?

— СПИН II е било човешко заболяване, подобно на чумата дълго преди Хеджира — обясни Джони. — Поразявало е имунната система. Този… вирус… уврежда един ИИ по същия начин. За по-малко от секунда той прониква в защитните системи и привежда в действие смъртоносни програми, които унищожават клетките на засегнатия организъм… на самия ИИ. Всъщност моите клетки.

— Значи не е възможно да сте се заразили с този вирус по естествен начин?

— Изключено — усмихна се Джони. — Все едно да попитате някоя жертва на нападение с огнестрелно оръжие дали случайно не се е спънала в куршума.

Свих рамене.

— Вижте какво, ако ви трябва експерт по ИИ или специална информация, сбъркали сте адреса. За разлика от двадесет милиарда кратуни, които се включват в инфосферата, аз нямам никакво понятие от света на призраците.

Нарочно си послужих с този стар израз, за да видя какво впечатление ще му направи.

— Зная — съвсем спокойно отвърна Джони. — Не това искам от вас.

— Тогава какво искате от мен?

— Да откриете кой ме е довел тук и ме е убил. И защо.

— Отлично. Защо смятате, че убийството е било извършено тук?

— Защото тук си възвърнах контрола над моя киборг, когато бях… възстановен.

— Искате да кажете, че вашият киборг е бил изваден от строя, когато вирусът ви е поразил?

— Да.

— И колко време е продължило това?

— Смъртта ми ли? Почти една минута преди резервната ми личност да влезе в действие. Не можах да се сдържа и се разсмях.

— Какво ви е смешно, госпожо Ламиа?

— Вашата представа за смъртта.

Очите с цвят на лешник ме гледаха тъжно.

— На вас може да ви е забавно, ала нямате представа, какво означава една минута… разграденост… за един елемент от Техноцентъра. Това е цяла вечност инфовреме. Хилядолетна липса на комуникация.

— Да, да — казах аз и успя да сдържа собствените си сълзи без прекалено голямо усилие. — Кажете ми какво е правило тялото ви — вашият киборг, — докато сте подменяли лентите със записа на вашата личност — или каквото и да е там.

— Предполагам, че е бил в кома.

— Не е ли в състояние да функционира автономно?

— О, да, но не и когато цялата система е претърпяла авария.

— Тогава вие откъде идвате?

— Моля?

— Когато реактивирахте киборга, къде беше той?

Джони кимна, че е разбрал, и посочи към един голям валчест камък на но-малко от пет метра от телепортатора.

— Лежеше ето там.

— От тази страна или от другата?

— От другата.

Приближих се до камъка и огледах мястото. Нямаше кръв. Нямаше следи. Нямаше оръжие, с което да е било извършено убийство. Нямаше дори стъпки или някакъв знак, че тялото на Джони е лежало тук през вечността, продължила една минута. Някой екип полицейски експерти вероятно биха могли да изпишат томове с данни от микроскопски и биологични анализи, но аз не виждах нищо друго освен гола скала.

— Ако наистина сте загубили паметта си — обадих се аз, — откъде знаете, че с вас е имало още някой?