Дан Симънс - Хиперион

— Тъмното място — заговори тя. — Червените светлини горе. Гласът, който ни казва… да отидем на Хиперион… и да направим… жертвоприношение…

Сол облиза устните си, но те бяха сухи. Сърцето му биеше силно.

— Чие име си чула? — попита той. Сара го погледна със странен поглед.

— И твоето, и моето. Ако ти не беше там… заедно с мен в този сън… нямаше да мога да издържа през всичките тези години.

Сол тежко се отпусна на стола си. Той се загледа в странната ръка, която беше положена на масата. Кокалчетата на пръстите бяха започнали да се разширяват от артрит; нагоре вените бяха силно изпъкнали, а кожата беше покрита с кафеникави петна. Разбира се, това беше неговата ръка. Той се чу да казва:

— Никога не си ми казвала за това. Нито дума… Този път в смеха на Сара не звучеше горчивина. — Имаше ли някакъв смисъл? Толкова пъти сме се събуждали едновременно през нощта. Ти — целият в пот. Още от първия път разбрах, че това не е просто сън. Трябва да заминем. Татко. Трябва да отидем на Хиперион.

Сол помръдна ръката си. Още не я чувстваше своя.

— Защо? За Бога, Сара, защо? Ние не можем да… принесем Рахил в жертва.

— Разбира се, че не, Татко. Не си ли помисли за това? Ние трябва да отидем на Хиперион… на мястото, на което ни вика сънят… и вместо нея да принесем в жертва себе си.

— Да принесем себе си — повтори Сол и се зачуди дали в момента нямаше сърдечна криза. Изпитваше толкова силна болка в гръдния кош, че не можеше да си поеме дъх. Той седя мълчаливо цяла минута, понеже беше убеден, че ако се опита да изговори дори една дума, ще се разплаче. След още една минута каза:

— От колко време мислиш за това, Майко?

— Искаш да разбереш откога зная какво трябва да направим ли? Година или малко повече. Веднага, след като Рахил стана на пет години.

— Година! И защо не си ми казала нищо?

— Чаках те. Ти трябваше да разбереш. Да проумеем. Сол поклати глава. Струваше му се, че помещението е отишло много далече и леко се е наклонило.

— Не. Искам да кажа, не мисля, че… Трябва да помисля, Майко.

Сол гледаше странната ръка, която потупваше познатата ръка на Сара. Тя кимна.

Сол прекара три дни и три нощи в безводните планини, като се хранеше само с дебелокория хляб, койтo си беше взел, и пиеше вода от термоса си.

Десет хиляди пъти през последните двадесет години той бе пожелавал да поеме болестта на Рахил върху себе си; ако някой трябваше да страда, това трябваше да бъде бащата, а не детето. Всеки родител би разсъждавал така и всеки родител наистина разсъждава така, когато детето му е пострадало или лежи болно. И въпреки това изглеждаше, че не всичко е толкова просто.

В горещината на третия следобед, докато лежеше полузадрямал в сянката на една плоска скална издатина, Сол разбра, че нещата наистина не са прости.

Възможно ли е отговорът на Авраам към Господ да е бил, че иска той да бъде жертвата, а не Исаак? Възможно е, но това не може да бъде твоят отговор. Защо?

Сякаш вместо думи през треската си Сол видя как голи мъже и жени вървят под конвой към запалени пещи, а майките се мъчат да скрият децата си под купчини дрехи. Той видя как мъже и жени, от които висяха изгорели меса, изнасят зашеметени деца от пепелищата на онова, което някога е било град. Сол знаеше, че тези видения не са сън, а отразяват действителни събития от времето на Първия и Втория Холокост. Още преди гласът да проговори, той знаеше какъв е отговорът. Знаеше смисъла му.

— Родителите са предложили себе си. Тази жертва вече е била приета. Ние сме стигнали по-далече. Тогава какво? Какво?

Отговорът беше мълчание. Сол стоеше под изгарящото слънце и всъщност почти падаше. Струваше му се, че над главата му кръжи черна птица. Той размаха юмрук към небето с цвят на стомана.

Ти използваш нацистите като свои оръдия. Те са ненормални и изроди. Ти самият си проклет изрод.

Земята се наклони и Сол се строполи върху острите камъни. Той си помисли, че това падане по нещо прилича на катерене по неравна стена. Един камък с големината на юмрук раздра бузата му.

За Авраам верният отговор е бил покорството, мислеше си Сол. От етическа.гледна точка самият Авраам е бил дете — по онова време всички хора са били деца. Верният отговор на потомците на Авраам е бил да се превърнат в големи хора и да предложат в жертва себе си. Но кой е верният отговор за нас?

Отговор нямаше. Земята и небето спряха да се въртят. След малко Сол се изправи със залитане, изтри кръвта и песъчинките от бузата си и пое към града в долината.