Дан Симънс - Хиперион

(Гласът става унесен.)

Петте разселнически кораба на Тъжния крал Били се носеха като златни глухарчета сред лазурно небе. Бели градове, които се издигаха върху три континента: Кийтс, Ендимион, Порт Романс… самият Град на поетите. Повече от осем хиляди поклонници на Изкуството, търсещи изход от тиранията на посредствеността и стремящи се към обновяване на виждането си за този грубо скроен свят.

Аскуит и Уиндзор-в-изгнание бяха център за андроидно био-производство през века, последвал Хеджира, и сега тези синекожи приятели на човека се трудеха усърдно със съзнанието, че когато този последен мъчителен труд приключи, щяха най-после да бъдат свободни. Белите градове се издигаха. Първозаселниците, уморени да си играят на туземци, излязоха от селата и горите си и ни помогнаха да построим отново колонията, с повече човешки подробности. Технократите, бюрократите и екократите омекнаха и дадоха свобода за действие върху доверчивия свят и мечтата на Тъжния крал Били се приближи с още една крачка до действителността.

По времето, когато ние пристигнахме на Хиперион, генерал Хорас Гленън-Хайт беше умрял и неговият кратък, но жесток бунт вече бе потушен, но нямаше място за връщане назад.

Някои от по-здравите художници и занаятчии се отнесоха презрително към Града на поетите и поведоха тежък, но съзидателен живот в Джактаун или в Порт Романс, че дори и в разширяващите се граници отвъд тях, но аз останах.

През онези първи години не открих никаква муза на Хиперион. За мнозина увеличаването на разстоянията поради ограничения транспорт — ЕМПС-тата бяха ненадеждни, плъзгачите — рядкост — и свиването на изкуственото съзнание, дължащо се на отсъствието на инфосфера, липсата на какъвто и да било достъп до Всеобема и наличието на един-единствен векторен предавател — всичко това водеше до възобновяване на творческите енергии, до ново разбиране за това, какво означава да си човешко същество и творец.

Или поне така се говореше.

Нямаше никаква муза. Моите стихове продължаваха да бъдат технически изкусни и мъртви като котката на Хък Фин.

Реших да се самоубия.

Но преди това прекарах известно време, най-малко девет години, в изпълнение на една обществена служба, с която осигурявах единственото липсващо нещо на новия Хиперион: упадък.

От един биоскулптор, сполучливо наречен Грауман Секирата, се сдобих с косматите хълбоци, копитата и козите крака на сатир. Пуснах си брада и удължих ушите си. Грауман направи интересни промени в сексуалния ми апарат. Това нещо се разчу. Селски момичета, първозаселнички и съпругите на нашите чистосини градостроители и пионери — всички очакваха или сами си уреждаха визита от единствения постоянно пребиваващ сатир на Хиперион. Научих какво означава наистина „приапски“ и „сатириаза“. Освен безкрайните поредици от сексуални състезания дадох възможност на пиянските ми способности да станат легендарни и на речника ми да се върне към състояние, което се доближаваше до някогашните дни след мозъчния удар.

Беше прекрасно шибано. Адски шибано.

И тогава вечерта, когато бях решил да си пръсна черепа, се появи Грендел.

Кратки бележки за гостуващото ни чудовище:

Нашите най-лоши сънища се сбъднаха. Някакво зло затъмни светлината. Сенки от Морбиус и Крела. Поддържай огньовете силни, майко, Грендел пристига тази вечер.

Отначало си мислим, че изчезналите просто отсъстват; по стените на нашия град няма наблюдателници, всъщност изобщо няма стени, пред вратата на нашия тревен чертог няма воини. После някакъв мъж съобщава за жена си, изчезнала по времето между вечерята и нахранването на двете им деца. След това Хобан Криетъс, абстрактният имплозионист, не се появява на представление в средата на седмицата в Амфитеатъра на поетите — първият му пропуснат номер в течение на осемдесет и две години, прекарани на сцената. Плъзва загриженост. Тъжния крал Били се завръща от работата си като наблюдател на възстановяването на Джактаун и обещава, че охраната ще бъде засилена. Около града е прокарана сензорна мрежа. Офицери от Корабна сигурност претърсват Гробниците на времето и докладват, че навсякъде е празно. Във входа на лабиринта, при основата на Нефритената гробница, са изпратени механични роботи и те докладват, че при проба, взета на шест хиляди километра, няма нищо. Плъзгачи, автоматични и управлявани от хора, прочистват територията между града и Брайдъл Рейндж и не откриват нищо поголямо от горещия отпечатък на скалната змиорка. В течение на една местна седмица няма повече изчезвания.