Дан Симънс - Хиперион

Чу се глух звук, когато момъкът се блъсна в една скрита камера в стената. Тялото на Сайра лежеше в очакване с трагикомична уязвимост — разчекнати крака, разперени ръце, разлати гърди, бледи бедра. Главата й беше отметната назад в екстаз, но сега тя имаше време да я вдигне, при което в този момент потрес и гняв вече изместваха изражението, странно наподобяващо прииждащ оргазъм. Сайра отвори уста, за да изкрещи нещо.

Нямаше думи. Чу се звук като при срязване на диня от остриета, които проникват в плът, от закривени ножове, прерязали кости и сухожилия. Главата на Сайра отхвръкна назад, устата й зина невъзможно широко и тялото й се взриви от гръдната кост надолу. Плътта се отделяше, сякаш някаква невидима брадва цепеше Сайра за подпалки. Невидими скалпели довършиха работата по отварянето й, при което страничните разрези напомняха отвратителен филм с ускорени движения, показващ побъркан хирург, който прави любимата си операция. Това беше една брутална аутопсия, направена на жив човек, По-скоро, на допреди малко жив човек, тъй като, когато кръвта спря да лети и тялото престана да се гърчи, крайниците на Сайра се отпуснаха безжизнени, при което краката се отвориха отново като отглас от неприличната гледка на вътрешните органи над тях. И тогава — за съвсем кратък миг — край леглото се мярна силует от червено и хром.

— Замрази, разшири и увеличи — нареди крал Били на домашния компютър.

Силуетът се превърна в глава, излязла от кошмара на наркоман, изпаднал в треска: лице, отчасти от стомана и хром, отчасти — череп, със зъби като на механичен вълк, пресечени от парен екскаватор, с очи като рубинени лазери, пламтящи през пълни с кръв скъпоценни камъни, чело, прободено от кривото острие на шип, стърчащ на тридесет сантиметра пред череп от живак и шия, обкръжена от подобни шипове.

— Шрайка? — казах аз.

Крал Били кимна — едва доловимо движение на брадичката и челюстите.

— Какво е станало с момчето? — попитах.

— Когато беше открито тялото на Сайра, от него нямаше и следа — рече кралят. — Никой не знаеше, че изчезнал, докато не беше открита тази дискета. Идентифицираха го като един от младите специалисти по рекреация от Ендимион.

— Сега ли намерихте холоса?

— Вчера — рече крал Били. — Хората от Корабна сигурност откриха отражателя на тавана. На по-малко от милиметър отсреща. Сайра е имала библиотека с подобни дискети. Камерата очевидно е била там само за да записва… ъ-ъ…

— Спалните лудории — помогнах аз.

— Точно така.

Станах и се приближих до висящия образ на съществото. Ръката ми премина през челото, шипа и челюстите. Компютърът беше изчислил размерите му и ги бе представил правилно. Съдейки по главата на съществото, нашият Грендел бе над три метра високо.

— Шрайка — прошепнах аз, по-скоро като поздрав, отколкото като идентифициране.

— Какво можеш да ми кажеш за него, Мартин?

— Защо питаш мен? — троснах се аз. — Аз съм поет, а не митоисторик.

— Искал си достъп до компютъра на разселническия кораб за справка относно естеството и произхода на Шрайка.

Повдигнах вежда. Предполагаше се, че компютърният достъп е също толкова личен и анонимен, колкото и включването към инфосферата в Хегемонията.

— И какво от това? Сигурно стотици хора са проверили легендата за Шрайка, откакто започнаха убийствата. Възможно е да са хиляди. Това е единствената легенда за чудовище, с която разполагаме, дявол да го вземе.

Крал Били размърда бръчките и гънките си нагоре-надолу.

— Така е — рече той, — но ти си се ровил из архивите три месеца преди първото изчезване.

Въздъхнах и се отпуснах на възглавниците в холовизионната кабина.

— Добре — казах. — Така е. И какво от това? Исках да използвам проклетата легенда в проклетото стихотворение. което ниша, затова я проучих. Арестувай ме.

— Какво научи?

Бях много ядосан. Забих сатирските си копита в мекия килим.

— Само онова, което беше в проклетия архив — извиках. — Какво, по дяволите, искащ от мен. Били?

Кралят почеса челото си и замижа, сякаш, без да иска, си бе бръкнал в окото с малкия си пръст.

— Не знам — рече той. — Служителите от сигурността искаха да те вземат на кораба и да те подложат на изчерпателен разпит. Аз предпочетох да разговарям с теб.

Трепнах, почувствал някакво странно усещане за нулева гравитация в стомаха си. Изчерпателен разпит означаваше шунтове в мозъчната кора и муфи в черепа. Повечето хора, разпитвани по този начин, се възстановяваха напълно. Повечето.