Дан Симънс - Падането на Хиперион

Кубът на Мьобиус липсваше. Странната енергийно запечатана кутия, оставена от Хет Мастийн във вятърната гемия, вече не беше на мястото си в ъгъла. Брон сви рамене и излезе навън.

Шрайка чакаше. Той стоеше точно пред вратата. Беше по-висок, отколкото си го бе представяла и се извисяваше над нея.

Ламиа излезе навън, отстъпи настрани и подтисна порива си да изкрещи към нещото. Вдигнатият пистолет изглеждаше малък и безполезен в ръката й. Фенерчето падна върху камъка, без тя да го забележи.

Нещото рязко вирна глава и я погледна. Червена светлина бликаше някъде иззад многофасетовите му очи. Ъглите на тялото му и остриетата пречупваха небесната светлина.

— Ти, кучи сине — с безизразен глас каза Ламиа. — Къде са те? Какво си направил със Сол и бебето? Къде са другите?

Създанието килна глава на другата страна. Лицето му беше достатъчно чуждо за Ламиа и тя не можа да долови на него никакво изражение. Езикът на тялото му издаваше само заплашителност. Стоманените шипове на пръстите му се отвориха с щракване като сгъваеми скалпели.

Ламиа стреля четири пъти в лицето му. Тежките 16-милиметрови куршуми твърдо попадаха в целта и отсвистяваха настрани в нощта.

— Аз не съм Дошла тук да умирам, шибано метално чудовище такова — извика Брон, прицели се и стреля още десетина пъти, без да пропусне нито веднъж.

Разлетяха се искри. Шрайка рязко изправи глава, сякаш се заслуша в някакъв далечен звук.

Беше изчезнал.

Ламиа ахна, приклекна и се завъртя кръгом. Нищо. Дъното на долината блестеше на звездната светлина. Небето се беше успокоило. Сенките бяха мастиленочерни, но далечни. Дори вятърът бе престанал.

Брон Ламиа залитна към раниците и седна върху най-голямата от тях, опитвайки се да успокои биенето на сърцето си. С изненада откри, че не беше изпитала страх… поне не истински… но не можеше да отрече, че адреналинът й се бе покачил.

Все още стиснала пистолета в ръка, с шест патрона, останали в пълнителя и с достатъчно силен метателен заряд, тя вдигна една от бутилките с вода и продължително отпи от нея.

Шрайка се появи отстрани. Пристигането му беше внезапно и безшумно.

Ламиа пусна бутилката и опита да се прицели с пистолета, докато се извиваше на една страна.

Скоростта на движенията й нямаше значение. Шрайка протегна дясната си ръка — шиповете на пръстите му бяха с дължината на игли за шиене и отразяваха светлината, — едно от остриетата се плъзна зад ухото й, намери черепа и проникна в главата й без да оказва триене, без друга болка, освен леденото усещане от пробождането.

Полковник Федман Касад беше минал през портала, като очакваше да види нещо непознато. Вместо това той се намери сред безумния танц на война. Монита беше минала преди него. Шрайка го бе ескортирал и шиповете на пръстите му бяха потънали в бицепса на Касад. Когато полковникът направи крачката през трептящата енергийна завеса, Монита го чакаше и Шрайка беше изчезнал.

Касад веднага разбра къде се намираха. Гледката беше от върха на ниската планина, в която почти преди два века Тъжния крал Били беше наредил да издълбаят изображението му. Равният участък на върха беше пуст, с изключение на останките от противокосмическа защитна батарея, които още тлееха. По лъскавината на гранита и все още клокочещия стопен метал Касад предположи, че батареята е била уцелена с лазерно копие от орбита.

Монита се приближи до ръба на скалата, петдесет метра над масивните вежди на Тъжния крал Били и полковникът отиде при нея. Гледката на речната долина, града и възвишенията на космодрума десет километра на запад му изясни положението.

Столицата на Хиперион гореше. Старата част на града, Джактаун, представляваше миниатюрна огнена буря, из предградията имаше още стотици по-малки пожари и те обточваха магистралата до летището като сигнални светлини. Дори р. Хули се беше запалила, когато под старите докове и складове се бе разлял петрол. Касад видя острия връх на древна черква да се издига над пламъците. Той погледна към „При Цицерон“, но ханът беше скрит в дим и огньове.

Хълмовете и долината бяха изпълнени с движение като мравуняк, разритай от гигантски ботуши. Касад виждаше магистралите, задръстени с реки от хора, които се движеха по-бавно от истинската река — десетки хиляди бягаха от сражението. Огънят на тежка артилерия и енергийни оръжия се простираше до хоризонта и осветяваше ниските облаци. На всеки няколко минути летящи машини — военни плъзгачи или спускателни кораби — се издигаха от дима до космодрума или от гористите хълмове на север и юг, въздухът се изпълваше с лъчи кохерентна светлина отгоре и отдолу и машината падаше, оставяйки дълга следа от черен дим и оранжеви пламъци.