Дан Симънс - Падането на Хиперион

Малки въздушни превозни средства прелитаха над реката като водни кончета, като се извиваха между горящите останки на лодки, гемии и други съдове. Касад забеляза, че единственият мост над магистралата е разрушен — горяха дори бетонът и каменните му подпори. Бойни лазери и лъчи на дяволски бичове разсичаха дима. Самонасочващи се по човешка топлина ракети се виждаха като точици, движещи се по-бързо, отколкото можеше да ги проследи окото и оставяха опашки от свръхнажежен въздух. Докато гледаха с Монита, до космодрума избухна гъбата на експлозия с облак от пламъци във въздуха.

— Не е ядрен взрив — помисли си той.

— Не.

Пластокостюмът, покриващ очите му, действаше като много подобрен модел визьор от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и Касад използва способностите му, за да увеличи един хълм на пет километра северозападно на срещуположния бряг на реката. Морски пехотинци от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ се изкачваха във верига към върха. Някои вече се хвърляха на земята и използваха енергийните си лопати, за да изкопаят окопи. Костюмите им бяха активирани, камуфлажните полимери съвършени, топлинните им следи минимални, но Касад ги виждаше спокойно. Дори можеше да различи лицата им, ако искаше.

Тактическите командни и теснолъчеви канали шептяха в ушите му. Той позна развълнуваните брътвежи и случайно изпуснати ругатни, отличителен белег на битките в продължение на безброй човешки поколения. Хиляди войници се бяха пръснали от космодрума и се окопаваха в кръг на двайсет клика около града, което говореше за грижливо планирани огневи полета и пълноунищожителни вектори.

— Очакват нахлуване — помисли Касад, усещайки усилието като нещо повече от обикновено издаване на звук и по-малко от телепатия.

Монита вдигна обляната си в живак ръка и посочи към небето.

То беше покрито с високи облаци, поне на две хиляди метра и полковникът с удивление видя как през тях прониква първо една тъпоноса машина, после още десетина, а след секунди се спуснаха и други сто. Повечето бяха скрити в камуфлажни полимери и фоново кодирани задържащи полета, но Касад отново ги видя с лекота. Под полимерите сивите метални корпуси имаха бледи маркировки с някаква неразбираема калиграфия, в която можеше да се разпознае почеркът на прокудените. Част от по-големите машини очевидно бяха спускателни кораби, чиито сини плазмени опашки ясно се виждаха, но останалите бавно се спускаха под трептящия въздух на висящи полета и Касад забеляза огромния размер и формата на щурмовите транспортери на прокудените, някои вероятно носещи припаси и артилерия, а други несъмнено празни — примамки за сухопътната отбрана.

Миг по-късно покровът от облаци отново се разкъса от няколко хиляди свободно падащи точици, които заваляха като градушка: пехотата на прокудените се прехвърляше с транспортери и спускателни кораби и чакаше до последната възможна секунда, за да разгърне висящите си полета и параотблъскването.

Който и да беше командир на поделенията на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, той разбираше от дисциплина — и по отношение на самия себе си, и на хората си. Сухопътните батареи и хилядите морски пехотинци, разгърнати около града, не обърнаха внимание на лесните мишени на спускателните кораби и транспортерите и изчакаха защитните полета на парашутистите да се разтворят… някои на по-малка височина от върховете на дърветата. В този момент въздухът се изпълни с хиляди проблясъци и димни следи от лазерни лъчи сред пушек и взривяващи се ракети.

На пръв поглед нанесените щети бяха опустошителни, повече от достатъчни, за да отблъснат всяка атака, но краткият оглед каза на Касад, че се бяха приземили поне четирийсет процента от прокудените — достатъчен брой за първата вълна на което и да е планетно нападение.

Група от петима парашутисти се спускаше към планината, където стояха заедно с Монита. Лъчи от подножието на хълмовете свалиха двама от тях в пламъци, един стремително започна да пада по спирала надолу, за да избегне стрелбата, а последните двама бяха завъртени от източния вятър, който ги запрати в гората под тях.

Сега всички сетива на Касад бяха ангажирани — усещаше йонизирания въздух, кордита иексплозивите, димът и притъпената кисела миризма на плазмени бомби накараха ноздрите му да пламнат. Някъде в града виеха сирени, слабият ветрец донасяше до него пращенето на дребнокалибрено оръжие и на горящи дървета, засечените радио– и теснолъчеви канали шумяха, пламъци осветяваха долината и из облаците, като прожектори, играеха лазерни копия. На половин километър под тях, там, където гората се изместваше от трева в подножието на хълмовете, отряди морски пехотинци на Хегемонията се сражаваха срещу парашутисти на прокудените в ръкопашна схватка. Крясъците долитаха до тях.