Дан Симънс - Падането на Хиперион

— Да — каза сенатор Ришо, — но същото ще стане и с нашите. Две трети от флотата ни ще остане в системата на Хиперион.

Нашита застана в стойка „свободно“.

— Вярно е — отвърна той, — и сигурно заедно с върховното командване сме преценявали последствията от тази откъснатост… която би могла да се нарече статистически невъзможна… многократно. Смятаме, че рискът е приемлив. И да се случи невъзможното, пак ще разполагаме с повече от двеста бойни кораба в резерва, за да защитаваме Мрежата. В най-лошия случай, ще сме загубили системата на Хиперион, след като сме нанесли ужасен удар на прокудените… който сам по себе си почти сигурно ще предотврати каквото и да е по-нататъшно нашествие.

Но не това е резултатът, който очакваме. С двестате бойни кораба, които скоро ще прехвърлим — през следващите осем стандартни часа — нашите предсказатели и тези от Съвещателната комисия на ИИ виждат 99-процентова вероятност за пълен разгром на нахлуващия рояк на прокудените с незначителни загуби за нашите сили.

Мейна Гладстоун се обърна към съветник Албедо. На слабата светлина проекцията беше съвършена.

— Съветник, не знех, че този въпрос е задаван на Съвещателната комисия. Може ли да се разчита на тази 99-процентова вероятност?

Албедо се усмихна.

— Напълно, г. президент. И вероятностният фактор беше 99.962794 %. — Усмивката му се разшири. — Това е достатъчно окуражително, за да поставим за кратко яйцата в една кошница.

Гладстоун не се усмихна.

— Адмирале, колко време, след като получите подкрепленията, смятате, че ще продължат сраженията?

— Една стандартна седмица, г. президент. Най-много. Лявата вежда на Гладстоун леко се повдигна.

— За толкова кратко?

— Да, г. президент.

— Генерал Морпурго? Какво смятат ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: сухопътни войски?

— Съгласни сме, г. президент. Подкреплението е необходимо и то незабавно. Транспортните кораби ще пренесат приблизително сто хиляди морски пехотинци и войници от сухопътните части за прочистване на остатъците от рояка.

— За седем или още по-малко стандартни дни?

— Да, г. президент.

— Адмирал Сингх?

— Абсолютно задължително, г. президент.

— Генерал Ван Цайдт?

Един по един, Гладстоун изреди шефовете на Върховното командване и останалите висши военни, като се обърна дори към коменданта на военно училище „Олимп“, който се наду от гордост, че се допитват до него. Един по един, те й дадоха единодушния съвет да прати подкрепления.

— Командир Лий?

Всички погледи се обърнаха към младия морски офицер. Забелязах, че позите и намръщените лица на висшите военни се вцепениха и внезапно разбрах, че Лий присъстваше по-скоро по покана на президента, отколкото поради благосклонността на началниците си. Спомних си как Гладстоун беше цитирана да казва, че младият командир Лий показва инициативността и интелигентността, които понякога липсват на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Подозирах, че кариерата на командира ще пострада заради присъствието му на съвещанието.

Командир Уилям Аджънта Лий неспокойно се завъртя на удобния си стол.

— При цялото ми уважение, г. президент, аз съм само младши морски офицер и не съм компетентен да давам мнението си по въпроси от такова стратегическо значение.

Гладстоун не се усмихна. Кимването й беше почти недоловимо.

— Оценявам това, командире. Сигурна съм, че началниците ви тук също го оценяват. Във всеки случай, обаче, се питам дали бихте удовлетворили желанието ми да коментирате настоящия въпрос.

Лий седна изправено. За миг в очите му се мерна едновременно и убеждение, и отчаянието на малко, заловено в капан животно.

— Добре тогава, г. президент, щом се налага да го коментирам, трябва да кажа, че собствената ми интуиция — а това е само интуиция: аз съм напълно невеж в междузвездната тактика — ме съветва да не се пращат подкрепления. — Лий си пое дъх. — Това е чисто военна преценка, г. президент. Не зная нищо за политическите основания за отбраната на системата на Хиперион.

Гладстоун се наведе напред.

— Тогава от чисто военна гледна точка, командире, защо се противопоставяте на подкрепленията?

От мястото си по средата на масата, усетих въздействието на погледите на шефовете на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, като лазерен изстрел с мощност сто милиона джаула, използван за възпламеняването на деутериево-тритиеви сфери в някой от древните инертни и ограничени ядрени реактори. Удивих се, когато видях, че Лий не припадна, не избухна, не се възпламени и не се стопи пред очите на всички ни.