Дан Симънс - Падането на Хиперион

Изведнъж графиката се промени и Мрежата и колониалните светове се превърнаха във вселената, с изключение на няколкостотин звезди, представени, за да дадат перспектива.

— Това е позицията на подразделенията на флотата ни в момента — поясни адмирал Нашита. Сред и зад златистото и зеленото се появиха стотици тъмнооранжеви точици — най-голямата концентрация беше около една далечна протектората звезда, в която със закъснение разпознах слънцето на Хиперион.

— А това е последното разположение на рояците на прокудените. — Появиха се десетина червени линии, векторни знаци, и сини променящи се следи, които показваха посоката на движение. Дори при този мащаб, изглежда никой от векторите на прокудените не пресичаше пространството на Хегемонията, освен един голям рояк, който като че ли се извиваше в системата на Хипериои.

Забелязах, че дислоцирането на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос често отразява векторите на рояка, освен съсредоточаването до базите и проблемните светове, като Мауи-Обетована, Бреша и Ком-Риад.

— Адмирале — каза Гладстоун, като изпревари каквото и да е обяснение на това дислоциране, — предполагам, че сте предвидили време за реакция на флотата в случай на евентуална заплаха за някоя друга точка на границата ни.

Намръщеното лице на Нашита потрепна в нещо, което можеше да мине за усмивка.

— Да, г. президент. Ако забелязвате, най-близките рояци, освен този при Хиперион… — Големината на червените вектори над един златист облак, обгръщащ звездни системи, за които бях съвсем сигурен, че включват Небесна врата, Божия горичка и Mare Infinitum, се увеличи. При такъв мащаб заплахата от прокудените наистина изглеждаше много далечна.

— Регистрираме миграциите на рояците според следите от хокингови двигатели, засечени от разузнавателните ни станции в и извън Мрежата. Освен това широкообхватните ни сонди периодично определят размера и посоката на рояците.

— На какви интервали, адмирале? — попита сенатор Колчев.

— Поне веднъж на няколко години — изръмжа адмиралът. — Трябва да разберете, че времето за пътуване обхваща много месеци, дори със скорост на хокингов двигател. От наша гледна точка време-дългът за такъв преход може да стигне до дванайсет години.

— Като се имат предвид годините между преките наблюдения — настояваше сенаторът, — откъде знаете къде се намират рояците във всеки даден момент?

— Хокинговите двигатели не лъжат, сенаторе. — Гласът на Нашита беше абсолютно безизразен. — Невъзможно е да се симулира изкривяването на следата от хокингов двигател. Това, което наблюдаваме, е реалновремевото разположение на стотици… или в случай на по-големи рояци, на хиляди… ексцентрични двигатели. Както и при векторните предавания, за прехвърлянето на хокинговия ефект няма време-дълг.

— Да — каза Колчев с глас, толкова безизразен и безчувствен, колкото и на адмирала, — но ако рояците пътуват със скорост, по-малка от тази на хокингов двигател?

Нашита наистина се усмихна.

— Под хиперсветлинна скорост ли, сенаторе?

— Да.

Видях как Морпурго и неколцина други военни поклатиха глави или скриха усмивките си. Само младият командир от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: флота Уилям Аджънта Лий съсредоточено се беше навел напред със сериозно изражение.

— При подсветлинни скорости — безизразно отвърна адмирал Нашита, — нашите пра-правнуци могат и да си направят труда да предупредят своите правнуци за нашествие.

Колчев не се предаваше. Той се изправи и посочи към мястото, където най-близкият рояк се отклоняваше от Хегемонията над Небесна врата.

— Ами ако този рояк приближава без хокингови двигатели?

Нашита въздъхна, очевидно раздразнен от това, че му губят времето с глупости.

— Сенаторе, уверявам ви, че ако онзи рояк изключи двигателите си сега и се насочи към Мрежата сега, ще изминат… — Нашита мигна, докато се консултираше с имплантите и комуникационните си връзки, — двеста и трийсет стандартни години, преди да стигнат до границите ни. В случая, това не е съществен фактор, сенаторе.

Мейна Гладстоун се наведе напред и всички очи се насочиха към нея. Записах предишната си скица в паметта на екранния скицник и започнах нова.

— Адмирале, струва ми се, че действителният проблем тук е едновременно безпрецедентния характер на това съсредоточаване на сили до Хиперион и фактът, че поставяме всичките си яйца в една кошница.

Около масата се надигна развеселен шепот. Гладстоун беше прочута с афоризми, разкази и клишета толкова стари и отдавна забравени, че на практика бяха нови. Това можеше да е нещо подобно.