Дан Симънс - Падането на Хиперион

— Адмирале — прекъсна го Колчев, — това, което казвате, означава, че разполагате с прекалено малко кораби, за да изпълните мисията си да унищожите или отблъснете тази атака на прокудените срещу системата на Хиперион. Така ли е?

Нашита се втренчи в сенатора и погледът му ми напомни за една древна картина на самурай, секунди преди да извади смъртоносния си меч от ножницата.

— Точно така, сенатор Колчев.

— На военните съвещания на правителството едва преди една стандартна седмица вие ни уверявахте, че двете спецчасти ще бъдат достатъчни, за да запазят Хиперион от нахлуване или унищожение и за да нанесат съкрушителен удар на този рояк на прокудените. Какво стана, адмирале?

Нашита се изправи в цял ръст — беше по-висок от Морпурго, но въпреки това по-нисък от средната за Мрежата височина — и насочи поглед към Гладстоун.

— Г. президент, вече изясних променливите величини, които изискват промяна в бойния ни план. Трябва ли да го сторя отново?

Мейна Гладстоун се беше облегнала с лакът върху масата и подпираше глава с дясната си ръка — два пръста под брадичката, други два до бузата и палец по ръба на долната си челюст — в поза на уморена съсредоточеност.

— Адмирале — тихо отвърна тя, — макар и да смятам въпроса на сенатор Колчев за съвсем уместен, мисля, че положението, което очертахте на това съвещание и по време на предишните ни срещи днес, дава достатъчен отговор. — Тя се обърна към Колчев. — Гейбриъл, преценката ни беше неправилна. Тази битка на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ще завърши в най-добрия случай с пат. Прокудените са по-умели, по-силни и по-многобройни, отколкото смятахме. — После отново погледна Нашита. — Адмирале, още колко кораба ви трябват?

Нашита си пое дъх, очевидно смутен, че му задават този въпрос още в началото на съвещанието. Той погледна към Морпурго и другите военни шефове и после скръсти ръце пред чатала си като на погребение.

— Двеста бойни кораба — отвърна адмиралът. — Поне двеста. Това е минималният брой.

Вълнение премина из залата. Вдигнах поглед от скицата си. С изключение на Гладстоун, всички си шепнеха или се въртяха. Мина секунда, докато разбера.

Цялата флота от бойни кораби на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос наброяваше по-малко от шестстотин. Разбира се, всички бяха ужасно скъпи — икономиките на малко планети можеха да си позволят да построят повече от един-два големи междузвездни кораба и дори няколко фотонни кораба, съоръжени с хокингови двигатели, можеха да разорят всеки колониален свят. И всички бяха ужасно мощни: само един изтребителоносител можеше да унищожи цялата планета, а комбинация от крайцери и изтребители можеше да унищожи дори слънце. Беше естествено, че корабите на Хегемонията, вече дислоцирани в системата на Хиперион — ако се прехвърлеха чрез огромната телепортаторна матрица на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, — бяха в състояние да унищожат повечето от звездните системи в Мрежата. Необходими бяха по-малко от петдесет кораба от типа, който искаше Нашита, за да унищожат флотата на Гленън-Хайт преди един век и завинаги да потушат бунта.

Но действителният проблем, който се криеше зад искането на адмирала, беше едновременното ангажиране на две трети от флота на Хегемонията в системата на Хиперион. Усетих как сред политиците и стратезите като електрически ток потече тревога.

Сенатор Ришо от Ренесанс Вектор си прочисти гърлото.

— Адмирале, никога досега не сме съсредоточавали такива бойни части, нали?

Главата на Нашита се завъртя толкова плавно, сякаш беше на лагери. Намръщената му физиономия не трепна.

— Никога не сме предприемали акция с такова значение за бъдещето на Хегемонията, сенатор Ришо.

— Да, разбирам — отвърна Ришо. — Но въпросът ми всъщност беше, какво отражение ще има това върху отбранителните сили на Мрежата навсякъде другаде? Не е ли ужасно рисковано?

Нашита промърмори нещо и графиките зад него се завъртяха, замъглиха се и се сляха в замайващ изглед към галактиката на Млечния път, наблюдавана от много високо над плоскостта на еклиптиката. Ъгълът се промени, сякаш се устремихме с шеметна скорост към единия спирален ръкав, докато не се показа синята решетка на телепортаторната мрежа — Хегемонията се виждаше като неправилно златно ядро с шипове и псевдоподи, които проникваха в зеления ореол на Протектората. Мрежата изглеждаше едновременно неравномерна като замисъл и незначителна на фона на галактиката… и двете впечатления бяха точно отражение на действителността.