Робърт Силвърбърг - Тайнствата на Стената

Когато всичко свърши и приехме отново нашите обичайни безполови форми, ние продължихме да лежим прегърнати и да си говорим. Попита ме смятам ли да стана Пилигрим и аз отговорих да, разбира се.

— Значи това означава моя сън — възкликна тя и аз знаех кой сън има предвид. Самата тя била неуспял Кандидат — разказваше Лилим, — но тогава нейният любим Гортан бил избраник, един от Четирийсетте. Беше се изкачил на Стената и както повечето Пилигрими, никой повече не го е видял.

— Когато се качиш, ако го срещнеш там, кажи му, че още го обичам и никога няма да го забравя — поръча тя.

Обещах й, че ако го намеря на Стената, ще се върна с известие, че още я обича. Тя се засмя на моята самоувереност, но се смя нежно, защото това бе първия ми полов акт.

После имах още много приятелки, много повече от моите връстници, повече от разумното. Актът на сливането изгуби тайнствеността си за мен, но не и своята чудодейна сила. В миговете на Промяната се чувствах сред боговете, самият аз ставах бог. Мразех да се връщам от мястото на Промяната, но естествено не бе възможно да остана там, щом отмине върховният момент.

Спомням си имената само на някои от моите партньорки: Самбарал, Бис, Гали, Сайдет, Мешелон и още една Самбарал, тя ми бе една от първите. Имах желание да бъда и с Тиса — от Къщата на Магьосниците — нейната странна и загадъчна хубост ме привличаше неудържимо, но беше толкова стеснителна и свенлива, че се наложи да чакам цели две години.

Не ми беше трудно да разговарям с момичетата и лесно успявах да ги убедя да легнат с мен. Знаех, че зад гърба ми злословеха, че ги привличал моя недъгав крак, че често се случвало момичетата да изпитват противоестествено привличане от някакъв недъг. Може и да е имало няколко подобни случая, но мисля, че други бяха причините. Клетият Трайбън, той нямаше голям късмет с момичетата и твърде често от съжаление му пращах някоя от моите любовници. Спомням си, че му пратих Гали и една от двете Самбарал. Сигурно е имало и други.

Бях почти на петнайсет и наближаваше времето да стана Кандидат, а се влюбих съвсем сериозно в Туримел — момиче от Къщата на Светците. Купих любовно очарование от старата Магьосница Крес, за да успея да я имам. По-късно, по странно съвпадение научих, че Туримел също е купила очарование от Крес, за да ме има. Следователно нашата среща е била предопределена. От връзката ни обаче, не произлезе нищо добро нито за нея, нито за мен.

Туримел беше красива, с черна лъскава коса на едри вълни. Когато навлизахме заедно в Промените, тя ме отвеждаше на такова пътуване, че почти загубвах разсъдъка си, забравях дори името си, забравях всичко, освен нея. В момента, в който се появяваха гърдите й, сякаш през облаците се разкриваше Коза Сааг, а когато прониквах в нейната сладка и топла цепнатина, отворена от Промените, имах чувството, че се разхождам сред боговете.

Но нашата любов бе обречена от самото начало. На родените в Къщата на Светците е забранено да участват в Поклонението. Те трябва да останат долу, за да пазят свещените предмети, докато другите изпълняват мисията да се изкачат до боговете на Върха. Не беше възможно някой от Светците да се откаже от своя произход и да влезе в друга Къща. Така че, ако вземехме решение да извършим церемонията на Печата, със сигурност щях да загубя Туримел, щом тръгна на Поклонение. Ако пожелаех да остана до нея, щях да съм принуден да се откажа от Поклонението, а за мен това бе равносилно на ужасно бедствие.

— Ще трябва да я оставя — доверих се на Трайбън през една мрачна утрин. — Оттук нататък, ако остана с нея, нещата водят към свързване за цял живот. А аз не мога да се свържа с жена от Къщата Светците.

— Ти не можеш да се свържеш завинаги с никоя, Полър. Не разбираш ли?

— Не. Защо?

— Ти си предопределен за Поклонение. Всички го знаят. Белязан си от боговете.

— Да — потвърдих аз, — разбира се.

Обичах Трайбън да ми говори за тези неща, защото независимо от съня и потеклото ми, започвах да изпитвам несигурност дали ще ме изберат. Всеки ден трябваше да се преборвам със сгъстяващата се мъгла на съмненията. Всичко, разбира се, идваше от възрастта ми — вече бях стигнал периода, когато младият мъж се съмнява във всичко и във всеки и най-много в себе си.

— Е добре. Ако извършиш церемонията на Печата с някоя и тя не бъде избрана, какво ще стане с вашето семейство? — попита Трайбън.

— Разбирам — оживих се аз, — но ако тя и аз сме сложили Печата, това може би ще повлияе на нашите Учители, да изберат и нея.