Робърт Силвърбърг - Нещо ужасно се оказа на воля

— Добре, докторе — неочаквано се съгласи Бейли. — Как предлагате да влезете в контакт?

Мукерджи бе направо разтърсен. През тоз ден беше ужасно изморен и едва се държеше на крака. А Бейли просто го подлагаше на зъбите на търсещото плячка чудовище, без дори да пита за съгласието му. Разбира се, не можеше да откаже. Сред целия персонал на болницата само той беше телепат. Ако предполагаемото същество се крие някъде в болницата, то само телепат може да го открие.

Като се стегна Мукерджи каза твърдо:

— Добре. За начало ми е нужен списък с всички случаи на кошмари, карта с местонахождението на всеки пострадал и приблизителното време на започване на халюцинациите.

В къщи всички се готвят за Фестивала На Превръщанията, един грандиозен празник, отбелязващ края на зимата. Хиляди взие във фазата метаморфи тръгват на път към Долината на Пясъка, огромен естествен амфитеатър, където винаги се извършват свещените ритуали. Първите участници вече заемат местата си с лице на изток, като очакват изгрева. Редиците постепенно се попълват от прииждащите от всички краища на планетата взие, докато златистата долина не се изпълни. Взие започват да менят енергийното си ниво, пространствените форми, вътрешния резонанс, като се наслаждават на последните радостни минути на сезона на метаморфозите и се състезават един друг с демонстрации на неизчислимото разнообразие на формите, най-динамичните цикли на физически превръщания… Когато първите червени лъчи на слънцето се приближат до Иглата, ликуващите взие изпадат в още по-голям транс, започват да скачат и танцуват и самовглъбени изменят формата си, като се разделят с щедростта на зимата — сезонът на метаморфозите. На планетата настъпва сезонът на постоянството. Накрая слънцето напълно излиза над хоризонта, те се обръщат един към друг, отново с единствената си форма, прегръщат се и…

Взие се стараеше да не мисли за това, но му бе невероятно трудно да сподави в себе си чувството на загуба и мъчителната носталгична болка, която нарастваш непрекъснато. Той вече не се надяваше на чудо, което да го върне в къщи в началото на Фестивала на Превръщанията, но му бе още по-трудно да се примири с нещастието си.

Опитите да докосне човешки мозък оставаха неуспешни. Може би, ако приеме видима за тях форма и се остави да го видят, а после започне да се изяснява на глас?…

Но взие бе така мъничък, а хората така грамадни. Прекалено голяма е опасността. Взие се притисна до стената и внимателно заизразходва светлинното си излъчване в областта на ултравиолетовия спектър, като преценяваше шансовете си и нищо не можеше да реши.

— Добре — уморено каза Мукерджи, когато до полунощ оставаха минути. — Мисля, че имаме ясна следа. — Той седна на стола пред огромния екран-стена, на който се виждаше тримерния план на болницата. Яркочервените точки отбелязваха всеки случай на кошмари, жълтият пунктир — предполагаемото преместване на невидимото чуждопланетно същество. — То е проникнало през страничната врата, най-вероятно направо от кораба и се е вмъкнало първо в кардиологичното отделение. Вижте леглото на мисис Малдонато… леглото на мистър Гинес… После се е изкачило на втория етаж, насочило се е в централната част и се е вмъквало в черепите на хората тук… тук… и тук. Било е от десет до единадесет часа сутринта. Следващите час и десет минути не са наблюдавани халюцинации. Но после става онзи неприятен случай в операционната на третия етаж, а после… — Мукерджи за миг присви залепващите се очи; точките и пунктирите започнаха да се премрежват пред него. Той се застави да продължи, като показваше остатъка на пътя на тайнственото същество на докторите на болницата и офицерите от охраната. Накрая завърши. — Това е. Предполагам, че съществото сега се намира между пети и осми етаж. Придвижва се значително по-бавно, най-вероятно заради загуба на енергия. Какво трябва да правим? Преди всичко да държим заключени всички врати и така да го затрудним при придвижването му, като се постараем да стесним полето на търсенето.

Един офицер от охраната запита леко смутено:

— Докторе, но как ние ще открием едно невидимо същество?

Мукерджи с труд сдържа раздразнението си, преди да отвърне:

— Видимият спектър не е единствения род електромагнитно излъчване във Вселената. Ако това същество е живо, то трябва нещо да излъчва. Ние имаме под ръка компютър с милиони чувствителни изводи към различни датчици из цялата сграда. Нима не можем да го открием по преместването на источник от инфрачервено или ултравиолетово излъчване? Може дори да бъде рентгеново. Та ние не знаем, господи боже, какво излъчва то. Защо не и гама лъчи? Разбира те ли, нещо страшно се е измъкнало на свобода и се крие в болницата. Човек не може да го намери, но компютърът — да. Нека поработи.