Хавиер Сиера - Синята дама

— Познавате ли Италия, госпожице Нарейди?

Дженифър се усмихна за пръв път. Гостът й си играеше с малка венецианска гондола от бронз, поставена до телевизора.

— Разбира се. Живях известно време в Рим.

— Наистина ли?

— О, да. Чудесен град. Вие познавате ли го?

Карлос кимна. Няколко минути те разменяха впечатления за горещия темперамент на италианците, за това колко лесно свиква всеки турист с хаоса на трафика и колко им липсва храната им. Пак случайно — за кой ли път — и двамата знаеха едно ресторантче близо до Пантеона на Агрипа — Ла Сагрестия, където приготвяха най-хубавата паста в града („само за римляни“, пошегуваха се). Всъщност нещо толкова просто скоро ги предразположи към много по-спокоен разговор. След малко Дженифър вече бе забравила, че Карлос е споменал за интереса на ФБР към Синята дама.

— Сигурно искате да пийнете нещо? — каза тя. — Нещо разхладително? Вода?

Карлос поклати отрицателно глава. Той вече мислеше как да й зададе въпросите, които бе подготвил, когато домакинята взе инициативата в свои ръце.

— Всъщност, щом вече сте тук, може би ще ми помогнете да разгадая една мистерия.

— Мистерия ли?

Журналистът се размърда на дивана.

— Да. Вие сте испанец, нали?

— Така е.

— Вижте, вчера получих един плик със стар ръкопис, написан на вашия език. Помислих си, че може би ще ми помогнете да го преведа.

Сърцето му се преобърна.

— Ръкопис ли?

— Да… — Дженифър запали цигара и започна да го търси. Трябва да е някъде тук. Смятах да го покажа утре на доктор Мейърс, която говори испански. Но вие сте испанец и ще го разберете по-добре. Сякаш небето ви праща!

Карлос се засмя вътрешно. „Може и така да се каже, наистина“.

Когато тя се приближи със сноп стари листове, завързани с дебела тръстика, журналистът вече знаеше какво е това. Боже господи! Беше изминал десет хиляди километра точно заради тази връзка листове. Ангелът с червените обувки беше прав: тази жена държеше в ръцете си една тайна, но не го знаеше.

— Невероятно — подсвирна той. — Знаете ли какво е това, госпожице Нарейди?

— Разбира се, че не. Затова ви питам.

Занемял от удивление, журналистът пое връзката с две ръце. В началото му бе трудно да свикне с тази барокова калиграфия, пълна със заврънкулки, но после прочете гладко: „Мемориал за Негово светейшество, папа Урбан VIII, наш господар, в който се разказва за покръстванията в Ню Мексико, извършени през най-щастливия период на управлението и папството му и предоставен на Негово светейшество от отец Алонсо де Бенавидес, от Ордена на нашия отец свети Франциск, пазител по време на споменатите покръствания, 12 февруари 1634 година“. Към документа имаше залепен с лента от много тънка хартия по-нов надпис с червен молив: „Зап. ръкоп. 5062“.

— Този документ — каза най-сетне Карлос — беше откраднат преди няколко дни от бронираната камера на Националната библиотека в Мадрид. Затова сътруднича на ФБР. За да бъде открит и върнат, където му е мястото.

Дженифър се опита да прикрие изненадата си.

— Не съм го откраднала! — защити се тя. — Ако го бях направила, смятате ли, че щях да ви го покажа просто така?

Карлос сви рамене.

— Добре. Единственото, което знам, е, че това е предметът на престъплението и той е в дома ви. Трудно ще ви бъде да обясните откъде го имате.

— Предмет на престъпление ли? Но…

— Криминалният отдел на испанската полиция и групата за борба със сектите предупредиха Интерпол, подозирайки, че този документ е излязъл нелегално от страната ни. И както се вижда, са били прави.

Карлос наблегна повече на „този документ“, потупвайки го силно. Дженифър се изплаши.

— И защо отделът за борба със сектите ще търси един стар ръкопис?

— Подозираха, че е дело на някоя група фанатици, госпожице. Понякога такива групи се интересуват от разни книги или произведения на изкуството по най-невероятни причини. Но който е проникнал в библиотеката, е откраднал само този документ, а е можел да вземе други, много по-ценни творби.

— Странно, нали?

— Много. Затова трябва да ми обясните някои неща, госпожице.

— Момент! — прекъсна го тя. — И вие на мен, господин…

— Алберт. Карлос Алберт.

— Господин Алберт, попитахте ме за Синята дама. Какво общо има тя с този документ?

— Много! — усмихна се той. — В него се обяснява какво се е случило със Синята дама и как сестра Мария Хесус де Агреда е успяла да се раздвои и да се появи в Ню Мексико в началото на XVII век.