Хавиер Сиера - Синята дама

— Но вижте, отче, помощникът на Луиджи Корсо ме увери, че са открили, че всяко нещо или състояние в природата има своя уникална вибрация и ако нечие съзнание успее да постигне същата вибрация, ще стигне не само до същността му, но и до мястото и до епохата му.

— Ил доторе ли каза това?

Отец Техада поглади отново брадата си. Беше толкова развълнуван, че дори не премигаше.

— Естествено! Не разбирате ли? Малкото, което знаех за разпитите, проведени от Бенавидес със сестра Мария Хесус, беше това, че тя му обяснява най-подробно в какви моменти обикновено изпада в транс и се пренася в Америка. Билокирала се, като слушала химните по време на служба. И с тези вибрации се пренасяла на повече от десет хиляди километра разстояние.

— Химните ли? Сигурен ли сте, братко? — Балди докосна телените си очила.

— Какво чудно има, отче? Свети Августин го е казал съвсем ясно в писанията си: химните помагат за мистичното единение с Бога.

— А не знаете ли, братко, дали Корсо е успял да предизвика такъв транс у някого?

За втори път Балди играеше с белязани карти. Той знаеше, че отговорът на този въпрос е положителен. Но може би Техада бе разбрал нещо повече? Нещо, което Феръл не знаеше, въпреки че е работил с Корсо?

— Като ме питате сега, мисля, че да… — отвърна, съсредоточен, отецът. — Спомням си, Корсо ми спомена, че в музикалните композиции на средновековните меси открил акустични елементи, които били подходящи. И ги приложил на някои хора.

Бенедиктинецът стана още по-нетърпелив, но предпочете да се отклони малко, преди да зададе най-важния въпрос.

— Знаете ли кои точно звуци са използвали? — запита той.

— Нека помисля… От XVI век Introito — началото на месата, се пее в тоналност до. Kyrie Eleison, или Господи, имай милост, и след туй Gloria in Excelsis Deo, или Слава на Господ във висините, се пеят в тоналност ре. А тоналност ми се използва при четенето на Библията и благославянето с химните.

— Точно така! — подскочи венецианецът. — В традиционната меса има цяла октава — от началото до края! Така става ясно, че литургията е създадена, освен всичко друго и за да предизвиква мистични състояния, при които най-чувствителните хора могат да напускат тялото си. Моята теза!

— Но, отче Балди, защо само майка Агреда е усетила този „ефект“, но не и други монахини от манастира?

— Ами… — поколеба се Балди. — Сигурно има някакъв отговор, свързан с неврологията.

Бенедиктинецът стана от стола си и закрачи, описвайки малки кръгове. Моментът бе настъпил.

— Казахте, че Корсо е приложил тези честоти на други хора. Вчера в Рим ил доторе ми заяви, че приложили тези звуци на една жена, която наричали Голямата мечтателка. Но по средата на експериментите тя решила да се откаже.

— Жена ли? Италианка?

— Не. Американка. Това говори ли ви нещо?

Техада го погледна и на лицето му се появи широка усмивка. Беше някак иронична и същевременно сърдечна, сякаш криеше нещо. Това бе може би някаква шега.

— Вече знам каква е информацията, която съдбата иска да ви предам, отче Балди.

Увереността на Техада го накара да потръпне.

— Днес един мой приятел, директорът на Националната библиотека, ми каза, че полицията е открила една жена, която от няколко дни сънувала Синята дама. Живее в Лос Анлжелис и доскоро е работила в Рим, в Радио Ватикана. Полицията сигурно вече се е насочила към нея. И на вас тя ви трябва, нали, отче?

— Боже господи!

Върху лицето на Линда Мейърс бе изписано възмущение. Двама агенти на ФБР и някакъв трети човек, чужденец, се опитваха да изяснят с нея ситуацията. От цял час стояха в залата за разпити на третия етаж на номер 1100 на Уилшър Булевард.

— Вече ви казах, че нямаше как да знам, че са откраднали този ценен ръкопис в Мадрид. И още по-малко, че свещеникът, за когото попитах директора на Националната библиотека, е споменат в този документ. Не ми ли вярвате?

По физиономията на Майк Шеридън личеше, че не вярва на нито една нейна дума. Доктор Мейърс го долавяше и в езика на тялото му. Но чужденецът изглеждаше по-снизходителен. И тя се обърна към него:

— Какво знам аз за испанската история?

— Всъщност — каза й този млад мъж, който приличаше повече на студент, отколкото на специален агент, и говореше английски със силен испански акцент — това не е испанска история, а американска. Изчезналият документ е част от историята на Ню Мексико.

— Значи за кражбата ме е посочил господин…?