Хавиер Сиера - Синята дама

— Не. Занимавам се с история на музиката.

— В такъв случай ще се опитам да ви обясня възможно най-просто. Това, което сте видели, може да е явление, наблюдавано при някои физични експерименти с частици, по-точно експерименти, при които един фотон може да се раздели на две и да проектира точно свое копие в която и да е точка на Вселената. Това раздвояване се нарича телепортация на частици, въпреки че, ако трябва да бъдем точни, би трябвало да го наречем билокация.

Балди потръпна. Билокация?

— Доказано е, че при този процес на удвояване на материята — продължи Техада — оригиналният фотон излъчва голямо количество светлинна енергия, силна радиация, която долавяме със сетивата си и която лесно би могла да се отрази на фотографския негатив.

— Но ние говорим за елементарни частици, а не за хора, които могат да бъдат на две места едновременно!

Венецианецът започваше да схваща грандиозните последствия от тази теория. Ако не грешеше, той се бе озовал на няколко метра от човек, способен да се билокира… като сестра Мария Хесус де Агреда.

— И откъде знаете, че не е разработена технология, способна да прехвърли това свойство на фотоните върху човека?

— Исусе Христе! Но кой?

Изблиците на „свети Лука“ забавляваха Техада.

— Може и да ви е странно, но не за пръв път виждам такива лъчи по снимки. Понякога, когато се предполага, че има намеса на свръхестествени същности, както при появленията на Девата в Меджугорие, Югославия, се получават подобни снимки.

— Така ли?

— Става дума за появата на някакъв вид енергия, невидима за човешкото око, около определени хора. Нещо подобно на ореола, който художниците рисуват на светците, само че в случая това е физично явление.

— Да не искате да кажете, че Девата…

— В никакъв случай. За да твърдим подобно нещо, трябва да разполагаме с уникални доказателства. Но откровено казано смятам, че жената, която не е излязла на снимката, може да е някоя „внедрена“, някой ангел, способен да изчезва от дадено място като фотон, и е използвала светкавицата на туриста, за да замаскира бягството си и да изчезне.

— Това са само предположения.

— Да, така е. Но нали знаете, че както в християнската, така и в други, по-древни традиции се говори за ангелите като за същества от плът и кръв, които често се въплъщават в по-висша материя и форма и наблюдават отвътре обществото ни, нещо като пета колона… Не разбирате ли? Също както фотоните представляват вълни и частици, така и ангелите са едновременно материални и нематериални.

— Изненадвате ме, братко.

— Освен това — добави Техада, размахвайки снимката от базиликата, — по неизвестна за нас причина фотоапаратите, които са по-чувствителни от човешкото око към различните видове светлина, не улавят онова, което ние виждаме с очите си, а нещо друго.

В този момент от разговора Балди беше убеден, че е попаднал на подходящия човек. Бе следвал знаците и те го бяха насочили правилно. Доверявайки се на Божието провидение, бенедиктинецът намести телените си очила и без да откъсва поглед от Техада, каза:

— Още не съм ви разказал втората част от това приключение, братко. Както ще разберете, не съм си направил труда да дойда чак от Рим само за да ви покажа една снимка, макар да сте голям специалист в тази област.

— Поласкан съм да го чуя, отец Балди. Целият съм слух.

— Преди тази снимка да бъде направена, „терористката“, или ангелът, няма значение, ми каза нещо. Нещо от рода да внимавам за знаците и да питам „втория“. Тогава разбрах, че трябва да говоря с вас, „втория евангелист“. Беше като просветление.

Гигантът го погледна смаяно.

— Вярно е, че ангелите се явяват и ни оставят знаци. Но какво общо има това с мен?

— Когато онази светкавица блесна, аз се мъчех да намеря отговор за изчезването на архивите на „свети Матей“. Такава бе задачата ми и повярвайте, не знаех какво да правя. Но „свети Йоан“, тоест Шидив, ме посъветва да следвам знаците или някакво чудо. И то дойде с тази снимка. Сега разбирате ли? Вие сте моето чудо! Вие знаете нещо, което трябва да ми кажете!

— Ами да опитаме! — възкликна с готовност свещеникът.

— Убеден съм, че това, което знаете, ще ми помогне да разбера къде е информацията, открадната от „свети Матей“. Такъв знак ми дадоха и затова съм тук. Разбирате ли?

— Тогава, отче, credo, quia absurdum est.

Латинската фраза „вярвам го, защото е абсурдно“ изразяваше много точно положението на Техада. Горкият титан се мъчеше да помогне, но не знаеше как точно. Такъв беше Божият промисъл.