Хавиер Сиера - Синята дама

След четирийсет и пет минути паркира колата в началото на града, спря едно такси и даде на шофьора листче с адреса, на който отиваше. Докато си мислеше колко бързо може да прекоси човек Европа в края на XX век, шофьорът на таксито, изненадан от бележката на този доста нервен на вид свещеник, натисна газта и се отправи към Университета в квартал Деусто на Билбао. Стигна там за по-малко от десет минути. На втория етаж на тази неокласическа сграда, където се помещаваше Факултетът по теология, се намираше и кабинетът на „свети Марко“, или по-точно — на отец Амадео Мария Техада.

На табелата на входа бяха отбелязани номерът и мястото на кабинета.

Балди изкачи по две мраморните стъпала и щом се озова пред вратата на кабинета, докосна чукчето. Но след секунда почука с ръка.

— Какво желаете?

Отец Техада, в целия си ръст на титан, изгледа от горе до долу посетителя си, мъчейки се да отгатне какво, по дяволите, прави този възрастен господин сред гъмжилото от студенти по време на сесия. Посетителят беше облечен като бенедиктинец и го гледаше с интерес.

— „Свети Марко“? — изрече той на италиански. Лицето на гиганта просветна. В миг той разбра всичко.

— Domine Deus! Получили сте разрешение да дойдете тук?

Балди кимна. Перфектният италиански акцент на отеца го окуражи да продължи разговора на този език.

— Аз съм „свети Лука“, братко — рече той.

— Музикантът! — Техада вдигна ръце към небето, сякаш благодареше на Бога. — Моля! Заповядайте и седнете. Откога чакам това посещение!

Белобрадият гигант беше засмян като колежанин. Нямаше представа какво е довело един от шефовете на екипа за Хроновизията в неговия кабинет, но подозираше, че е нещо важно, защото за пръв път от почти половин век основното правило, свързано със сигурността на проекта, беше нарушено.

— Монсеньор Шидив разреши да направя това посещение, отче Техада. Нали знаете — намигна той, — „свети Йоан“.

— В такъв случай, предполагам, въпросът е сериозен.

— Изключително важен, братко — опита се да обясни „свети Лука“, който изведнъж сякаш не можеше да намери подходящите думи. — Разбира се, предполагам, че сте разбрали за самоубийството на „първия евангелист“, нали?

— Да. Получих съобщението преди няколко дни. Ужасно е.

Балди кимна.

— Но това, което може би не знаете още, е, че след смъртта му от личния му компютър са изчезнали документи, свързани с проучванията му. И не знаем откъде да започнем да ги търсим.

— Не разбирам. И защо се обръщате към мен? Аз не съм полицай.

— Ами… Божието провидение ме доведе при вас. Да речем — поколеба се той, — че следвах знаците.

— Това е добре, отче — одобри Амадео. — Рядко съм срещал духовник, отдаден изцяло на вярата си!

— Освен това сте специалист по ангелите, нали? Проучили сте най-добре как действат. Нали знаете, оставят знаци навсякъде и вие най-добре можете да ги разтълкувате.

Техада сви рамене. Явно някой в Рим беше дал на този човек професионалната му биография.

— Ще го приема като комплимент — отвърна той.

— Искам да кажа, братко, че… По-добре сам да видите. „Свети Лука“ порови в папката си, търсейки снимката, която му бе дал капитан Лоти. Извади я от един кафяв плик и внимателно я остави на масата на професор Техада.

— Направена е вчера в базиликата на Ватикана, след като жената, която би трябвало да е на снимката, взриви три слаби експлозива до колоната на Вероника.

— На тази жена ли са червените обувки?

Балди кимна.

— Виж ти! Новината не е стигнала дотук. Имаше ли щети?

— Не беше нещо сериозно, в днешния Л’Осерваторе Романо няма и ред за това. Но погледнете. Обувките, които виждате точно зад червените, до лъчите, пресичащи снимката, са моите. Аз бях там, присъствах на атентата.

Отец Техада разгледа внимателно снимката. След като погледна някои подробности с една лупа, която извади от писалището си, той се почеса по брадата.

— Знаете ли с какъв фотоапарат е направена?

— С джобен Никон. Направи я един турист.

— Разбирам. И вие не видяхте нищо, нали?

— Нищо… Блясъкът на светкавицата, който освети всичко така силно, че изненада дори собственика на апарата, ме заслепи.

— Хммм — изсумтя Техада. — Може да не сте били заслепен от блясъка на светкавицата, отче.

Балди направи учудена физиономия, но не каза нищо.

— Може — продължи Техада — този блясък да е погълнал предполагаемата терористка.

— Да е погълнал ли?

— Имате ли някаква представа от физика, отче? Чели ли сте някои научни публикации по тази тема?