Хавиер Сиера - Синята дама

На двеста крачки оттам, в манастира „Сан Хулиан“, последната нощ на април мина по-спокойно. Точно в седем часа отците Марсиля и Бенавидес бяха приключили вече с молитвите и бяха закусили скромно с плодове и хляб. Те имаха достатъчно време да вземат и пергаментовите свитъци, на които щяха да записват отговорите на майка Агреда.

— Милост, майко Божия, милост.

Тревожният глас на сестра Мария Хесус се процеждаше изпод вратата на килията й.

— Знаеш, че съм ти вярна и пазя ревностно чудесата, на които ме научи. Знаеш, че никога няма да издам за какво си говорим… Но помогни ми в това трудно изпитание.

Никоя от сестрите не я чу. Никой не отвърна и на молбите й. Смутена от тишината, игуменката се отпусна на нара, но не можа да заспи.

След трийсет и пет минути манастирът „Сан Хулиан“ отвори врати за брат Андрес де ла Tope и секретаря, който трябваше да води бележките по разпита. След обичайните поздрави с двамата отци и след като провериха дали са взели всичко необходимо, четиримата прекосиха село Агреда. Отправиха се към църквата на манастира „Консепсион“. А там, както им бе обещала игуменката, имаше писалище и пет подредени стола, както и два големи канделабъра от двете страни на почетното място.

Нямаше какво повече да се желае. Църквата беше прохладно, спокойно и уединено място, така работата им щеше да е по-приятна. А някоя от сестрите от общността можеше междувременно да надникне от балкона за хора, намиращ се над вратата на храма, за да види как вървят нещата.

Игуменката се появи в точния час. Беше облечена също както предния следобед и по младото й лице имаше явни следи на умора; от доста години вече тя спеше по два часа.

Сестра Мария Хесус поздрави четиримата отци, които я чакаха. И след като се поклони пред главния олтар, седна в очакване на първите формалности. Очите й блестяха. Беше прекарала нощта, плачейки.

— На първи май, лето Господне хиляда шестстотин трийсет и първо, в главната църква на манастира „Консепсион“ в Агреда слагаме началото на разпита на сестра Мария де Хесус Коронел-и-Арана, родена в село Агреда и игуменка на този свят дом.

Сестра Мария слушаше, смълчана, как секретарят произнася цялото й мирянско име, четейки свидетелството. Щом свърши, той вдигна очи от листа — едва ли не в упор — и запита монахинята:

— Вие ли сте сестра Мария де Хесус?

— Да, аз съм.

— Знаете ли, сестро, защо сте призована днес пред този съд?

— Да. За да отговарям за появленията си извън тялото и за събитията, в които Господ Бог пожела да участвам.

— В такъв случай ще говорите под клетва за всичко, което ви питат. За този съд тайната на изповедта не е валидна и трябва да отговаряте на всички въпроси с християнско смирение. Приемате ли?

Тя кимна. Монахинята погледна брат Алонсо де Бенавидес в очите. Строгият му вид и големият нос й напомниха за образа на свети Петър от олтара на същия този храм. Беше мъж, облечен във власт. Бенавидес бе седнал срещу нея зад куп книжа с нечетливи записки и една Библия. Като забеляза, че игуменката го наблюдава, той взе думата:

— В докладите ни е отбелязано, че сте преживели моменти на екзалтация, на транс. Можете ли да обясните на този съд кога започнаха?

— Преди близо единайсет години, отче, през 1620 година, скоро след като навърших осемнайсет. Тогава по Божията воля започнах да изпадам в транс по време на църковните служби и някои сестри са ме виждали да се издигам над земята.

Бенавидес я гледаше внимателно.

— Не съм молила за този дар, отче, той ми бе отреден, както и на майка ми — Каталина. Тя имаше подобни пристъпи и вярата й бе така силна, че като остаря, реши да стане монахиня в този орден.

— Издигали сте се във въздуха?

— Така ми казаха, отче. Никога не съм го осъзнавала.

— А как ще обясните това, че при пристъпите си излизате извън стените на манастира?

— Бившият ми изповедник — брат Хуан де Торесиля, не беше много вещ по тези въпроси.

— Какво искате да кажете?

— Ами че във въодушевлението си е говорил за тези неща извън тези стени. Вестта предизвика интерес в целия район и много енориаши идваха да ме видят.

— А вие знаехте ли?

— Тогава — не. Въпреки че се изненадвах, като се будех в църквата, заобиколена от миряни. Но винаги, когато излизах от това състояние, сърцето ми беше изпълнено с любов, затуй почти не им обръщах внимание, нито ги питах какво мислят.

— Помните ли кога беше първият ви транс?

— Съвсем точно. Една събота след Пасха на Светия Дух през 1620 година. А вторият беше на празника на Магдалина.