Хавиер Сиера - Синята дама

Бенавидес прие предложението на драго сърце и изчака какво ще каже игуменката.

— В такъв случай утре сутринта, точно в осем часа, всичко ще е готово за вас.

— Ще се явите ли в този час?

— Да, щом волята на главния настоятел и на моя изповедник е такава. Искам да отговоря по-скоро на въпросите ви и да разсея съмненията, довели ви тук.

— Вярвам, че няма да е така болезнено, както си мислите сестро — рече португалецът.

— И разпването на нашия Господ е било болезнено, но то не го прави по-малко необходимо за спасението на човечеството, отче.

Отправяйки се към манастира, сестрите изведнъж подеха Gloria in Excelsis Deo и това позволи на Бенавидес да не отговори на забележката й.

— А сега, ако позволите — извини се майка Агреда, — трябва да се приберем, за да отслужим вечернята. Заповядайте на закуската, която сме приготвили. Брат Андрес се е погрижил да се подслоните в манастира „Сан Хулиан“.

И като каза това, тя влезе в манастира.

— Жена с характер.

— Без съмнение, отче Бенавидес. Без съмнение.

На Карлос му трябваха няколко минути, за да се съвземе. Не би могъл да каже защо, но близостта на тази жена го бе смутила дълбоко. Ангел ли? И какво от това? Тя сякаш знаеше всичко за него! Затова пък той не знаеше нищо за нея.

Ако, както подозираше, италианката, която се бе опитала да унищожи страниците от книгата на Кастрильо, и този ангел бяха едно и също лице, може би тя знаеше нещо за Мемориала. Всичко изглеждаше някак странно свързано!

Той стана от място 33-С и с големи крачки отиде в сектора за първа класа. Не я видя.

— Мургава жена, облечена в черно, с червени обувки ли? Стюардесата поклати глава, озадачена.

— Съжалявам, господине. На борда има само трийсет пътници. И в първа класа няма никого. Мога да ви уверя, че пасажерка с подобно описание не се е качвала в самолета.

„Ангел?“

През останалата част от полета Карлос остана буден. А сега какво, нима някой щеше да му повярва?

Преди да тръгне за международното летище „Леонардо да Винчи“, отец Джузепе Балди се отби в участъка на sampietrini-те. Вече бе открил знака, който го насочваше към следващата му стъпка, въпреки че засега предпочиташе да запази мълчание. Но все пак искаше, преди да напусне Ватикана, да реши един малък проблем. Не му беше никак трудно да открие кабинета на Уго Лоти, червенокосия мъж с лице на тиква, с когото бе говорил в базиликата предния следобед.

Капитан Лоти бе готов да отговори на всичките му въпроси. За съжаление през двайсет и четирите часа, изминали от инцидента, той не бе успял да изясни обстоятелствата около атентата срещу колоната на света Вероника. Швейцарската гвардия беше все така в пълно неведение и не знаеше какъв може да е мотивът за инцидента с такава творба на изкуството.

— Случаят е доста странен — заяви офицерът, поглаждайки кафявата си папка. — Бомбите са поставени в три слаби точки в конструкцията на колоната с точност, която ни кара да смятаме, че става въпрос за професионалисти. Но същевременно всичко е било замислено така, сякаш изобщо не са искали да повредят паметника.

— Искате да кажете, че тази жена не е имала намерението да руши нищо, а само да привлече или да отвлече вниманието от нещо?

— Да, така изглежда.

— Май не сте много сигурен.

— Вижте, отче, всяка година има по пет-шест опита за нападение на някоя от триста деветдесет и петте статуи в базиликата „Свети Петър“. Пиета е най-уязвимата, но никога не са посягали на Света Вероника, по-незначителна творба на Франческо Моки, без особена стойност…

— Може би не са искали да разрушат точно статуята. Може да е бил символичен акт. Мислили ли сте за това?

Капитан Лоти се залюля във фотьойла си и отвърна на посетителя си някак заговорнически:

— Да не би да криете нещо, което трябва да знам, а?

— За съжаление, не — отвърна Балди. Не очакваше такъв въпрос, затуй се поколеба.

— А сега ми се струва, че вие не сте много сигурен, отче.

— Проучих историята на тази колона, но не открих нищо — оправда се свещеникът. — Както сигурно знаете, проектирана от Браманте, но когато Юлий II възлага строежа на купола на Микеланджело, същият променя проекта и я прави по-солидна. Така се получават „кухини“ за укриване на съкровища.

— Наричате светите реликви съкровища? — Офицерът го погледна, усмихнат.

— Всъщност във въпросната колона се пази оригиналното платно на Вероника, с което, както се предполага, Исус е избърса потта си по пътя към Голгота. Някои дори смятат, че в тези петна виждат отпечатък от лика на Месията.