Хавиер Сиера - Синята дама

Карлос реши да я изслуша.

— Всъщност трябва да знаеш, че тя не е главната ти цел. Дойдох да ти спестя време.

— Мейърс не е моята цел?

— Да. Запиши си името, което трябва да търсиш. То е Дженифър Нарейди. Тя, а не докторката, ще ти помогне да разрешиш случая. От известно време проникваме в сънищата й и подготвяме всичко за срещата ти с нея.

Ангелът изрече бавно по букви името и Карлос си го записа.

— Тя пази тайната. Но не го знае.

— Но как е възможно? — Карлос още усещаше колко силно тупти сърцето му. Това го принуди да надраска името с ужасни букви. Записа го в бележника си с коркови корици, сякаш това бе последното, което щеше да направи този ден.

— Питаш как е възможно ли? Да кажем, че й предадох тайната само за да попадне у теб. Странно ли ти се струва?

Тя стана, пъхна в джоба на черната си пола медальона, който журналистът носеше досега, и като се извини, че се връща на мястото си, се отдалечи по пътеката към първа класа на самолета.

И тогава той ги видя.

Сърцето му се разтуптя отново и пулсът му се ускори.

Тази млада жена, облечена цялата в черно, носеше червени мокасини!

Трудно можеш да изчислиш разликите в часовото време, когато летиш на повече от десет хиляди метра височина и просичаш въображаемите земни меридиани с деветстотин километра в час. Всяка от тези линии, разположени на разстояние от 15 градуса на картата, сочи един час разлика спрямо предходната. Така че би могло да се каже, че на пет меридиана разстояние между Боинг-767 на Америкън Еърлайнс и плажа Венис в Калифорния Дженифър Нарейди получи още едно парченце от пъзела, в който не знаеше, че участва.

Този път мисълта й летеше в посока, обратна на посоката на Карлос. Към Испания.

Бенавидес остана повече от шест месеца в Мадрид, в кралството на Хабсбургската династия, занимавайки се с все по-обемистата си кореспонденция и с грижите, възникнали от успеха на Мемориала. По коридорите на двореца не се помнеше подобна възбуда и тя бе за сметка на горкия отец, тъй като купищата писма, поздравления и неочаквани ангажименти го принуждаваха да се застоява повече от предвиденото в двореца.

Бюрокрацията в столицата забави проучването му по „случая със Синята дама“ и това го угнети. Но дворцовите интриги, най-вече тези на доминиканците, които се мъчеха да убедят краля да провери цифрите на покръстените в Ню Мексико, го държаха нащрек. Бенавидес обаче бе все така решен да се бори за интересите си. Той знаеше, че „господарските хрътки“, domini canes, искаха да пратят свои мисионери в Рио Гранде и да му попречат да пожъне цялата слава от покръстванията.

Но плановете им се провалиха.

За щастие през април 1631 година брат Алонсо получи необходимите документи и разрешителни, за да напусне Мадрид и да продължи делото си. Резултатите от работата му щяха да пресекат завинаги домогванията на доминиканците. Беше му разрешено да посети манастира „Консепсион“ в Агреда и да разпита игуменката, като се задължаваше да напише доклад за проучванията си.

Това вдъхна още кураж на португалеца.

На 30 април сутринта конете, теглещи скромната кола на Бенавидес, облицована с дърво, украсено с обшивки от мед и лято желязо, препускаха в галоп през мрачните поля на Сория към полите на Монкайо. В нея бившият пратеник на Светата инквизиция в Ню Мексико довършваше подготовката си.

— Значи вие сте били изповедник на майка Агреда, преди тя да стане игуменка…

Тресящата се кола друсаше отец Себастиан Марсиля. Коремът му подскачаше насам-натам по волята на кочияша. От доста време вече отец Марсиля се мъчеше да понася стоически това, затуй не му бе трудно да отговори с подходящото изражение:

— Така е, братко Алонсо. Всъщност аз писах на архиепископа в Мексико и го предупредих какво може да стане, ако се проучат северните райони.

— Така ли? Какво имате предвид?

— Вече знаете: да бъдат открити нови владения — като тези на племената тидан, чилиескас, карбукос или хуманос.

— А, значи вие сте били?

Кръглото лице на отец Марсиля засия от удоволствие.

— Предупредих Негово преосвещенство Мансо-и-Сунига, че има такива райони и ако сте чели писмото ми, сигурно ви е направило впечатление, че приканвам да се проучи дали по тези земи няма следи от нашата вяра.

— И разбира се — заключи Бенавидес, — сте получили тази информация от майка Агреда.

— Естествено.