Хавиер Сиера - Синята дама

Балди се чувстваше странно. Досрамяваше го само като си помислеше. Сигурно от век никой не използваше изповедалните за дискретни срещи между духовници, а още по-малко във време, когато Ватиканът разполагаше вече с механизми за незаконно подслушване. Макар да смяташе, че сложните микрофони, които службите за сигурност на Светата инквизиция и на други чуждестранни „агенции“ толкова обичаха да монтират в кардиналските кабинети, едва ли са стигнали дотук.

Бенедиктинецът нямаше избор. Срещата беше неотложна. Дори не подлежеше на обсъждане. Съобщението, оставено на пропуска в пансиона, където нощуваше, беше категорично.

И така, подчинявайки се, венецианецът коленичи в дясната част на изповедалня деветнайсет. Както предполагаше, нито един поляк не чакаше в този час да получи опрощение. По това време съотечествениците на Светия отец обикновено подремваха или гледаха телевизия.

— Аве Мария Пречиста — прошепна той.

— Непорочно заченала, отче Балди.

Отговорът от другата страна на решетката означаваше, че е на точното място. „Евангелистът“ се опита да скрие радостта си.

— Монсеньор?

— Радвам се, че дойде, Джузепе — чу той. — Имам важни новини за теб, но имам и причини да смятам, че дори моят кабинет вече не е сигурно място.

В така познатия носов глас на Станислав Шидив имаше някакви печални нотки, които обезпокоиха „каещия се“. Пулсът му се ускори.

— Има ли нещо ново за смъртта на отец Корсо?

— Анализите на адреналина в кръвта показват, че „свети Матей“, скъпият ни Корсо, е бил силно развълнуван, преди да умре. Нещо го е разтърсило толкова, че е решил да сложи край на живота си.

— Какво може да е било, Ваше Преосвещенство?

— Не знам, синко. Но без съмнение е било нещо ужасно. Сега, както доктор Феръл сигурно ти е казал, всички усилия са насочени към това да разберем кой е последният човек, когото отец Корсо е приел, и дали той е повлиял на решението му да се самоубие.

— Разбирам.

— Но не те повиках за това, синко.

— Така ли?

— Помниш ли, като говорихме в кабинета ми за Мемориала на Бенавидес!

Монсеньор подлагаше на изпитание паметта на Балди.

— Ако не греша, това беше доклад, писан от един францисканец през XVII век, за появленията на Синята дама в южната част на Съединените щати…

— Така е — съгласи се Негово преосвещенство, доволен. — Този документ, както ти казах, впечатли много Корсо през последните му дни, защото той смяташе, че там е описано как една монахиня се е пренесла физически от Испания в Америка, за да проповядва на индианците… през 1629 година!

— Да. Разбирам.

— Това, което не знаеш, е, че Корсо е разпитвал за някакъв неиздаден ръкопис на същия отец Бенавидес, в който Синята дама е идентифицирана като монахиня на име сестра Мария Хесус де Агреда и където се обяснява начинът на билокирането й в Америка.

— Формулата на билок…?

— Така е.

— И открил ли го е? Намерил ли е този ръкопис?

— Там е проблемът, синко. Става въпрос за текст, на който никой досега не е обръщал внимание. Корсо го потърсил в папските архиви, но не го открил. Но тези дни някой е проникнал в Националната библиотека в Мадрид и е откраднал ръкопис, принадлежал на крал Филип IV.

Изповедникът продължи с въздишка, преди бенедиктинецът да реагира:

— Да, Джузепе. Това бил мемориалът, който „свети Матей“ търсел.

Венецианецът напрягаше отчаяно мозъка си да открие някаква логика във всичко това.

— Както ни съобщиха тази сутрин — продължи Шидив, — испанската полиция още не е задържала крадците, но по всичко личи, че става въпрос за професионалисти. Може би същите, които са откраднали архивите на отец Корсо.

— Защо смятате така, Ваше Преосвещенство?

— Струва ми се, че някой иска цялата информация, свързана със Синята дама, да изчезне. Някой вътрешен човек. Някой, който иска да попречи на постиженията ни с Хроновизията и който не се спира пред нищо, за да го постигне.

— И защо да си прави този труд?

— Единственото, което ми идва наум — промълви Шидив, — е, че този „някой“ е провел паралелно на нашето проучване, получил е задоволителни резултати и сега заличава следите, водещи към успеха.

Балди възрази:

— Но това са само предположения.

— Затова те повиках тук. Не се чувствам сигурен в „Свети Петър“, синко. И стените имат уши. Светата инквизиция свика дори вътрешно събрание, за да провери какво става по този въпрос. Събрание на най-високо ниво.

— Ваше преосвещенство смята, че врагът е в лоното на Църквата?