Хавиер Сиера - Синята дама

— Тази жена се опита да откъсне една глава — каза той, прелиствайки ценното издание. — Глава със заглавие „Дали вестта за вярата е стигнала до пределите на Америка“. Не ви ли се струва странно?

Карлос подскочи:

— Текст за покръстването на Америка! Като Мемориала на Бенавидес!

— И какво стана с италианката? — запита Хосе Луис по-прагматично.

— Това е най-странното! Дежурната библиотекарка я хванала докато тя се мъчела да откъсне страниците на тази глава. Естествено, спряла я и й казала да остане на пюпитъра, докато дойде човек от охраната.

— И?…

— И тя изчезнала!

— Как така изчезнала?

Съвсем сериозен, дон Енрике се опря с две ръце на разхвърляната маса и погледна втренчено Хосе Луис.

— Точно както ви казвам, полицай. Изчезнала. Тази жена се изпарила. Стопила се. Разпаднала се. Като призрак.

— Да не искате да кажете, че и тук имате призраци, както в двореца Линарес?

Карлос се усмихна, напомняйки на директора тази история. Една стара къща само на петстотин метра надолу по улицата, на номер 2 от „Пасео де Реколетос“, се бе прочула заради слуховете, че била пълна с духове. Беше точно преди година. Цялата преса гръмна по този случай, а някои списания раздаваха дори касетофонни записи с предполагаемите гласове на духовете.

— Но това, което ви казвам, е много сериозно, господине заяви сеньор Валиенте, без да сваля очи от Карлос. — Тази жена беше реална. Беше се регистрирала на входа. Показала е читателската си карта. Попълнила е фиш, за да поръча книгата на Кастрильо, и после се изпарила.

— Като призрак, да — рече Хосе Луис скептично.

— Може ли да хвърля един поглед на книгата?

Молбата на журналиста не изненада директора на библиотеката.

— Я виж ти! — възкликна журналистът, щом я взе.

Карлос бе отворил книгата на въпросната глава. Полицаят се наведе над нея, за да види каква е причината за изненадата му. Тези страници бяха все още съшити за гръбчето, но ивица сив плат закриваше мястото, скъсано от жената „призрак“. Прорезът беше дълбок.

— Какво има, Карлитос?

— Погледни тук. Авторът се пита дали някой не е успял да покръсти някои райони от Новия свят преди пристигането на Колумб в Америка.

— Не думай!

Дон Енрике Валиенте ги гледаше, без да премигне.

— Тук пише съвсем ясно, че Синята дама не е първата. Пише, че първите йезуити, стигнали до Южна Америка, откриват, че други християни са проповядвали там векове преди тях.

— Много интересна книга, да — отбеляза директорът с тон на професионалист. — Казва се също, че самият Колумб открил, че индианците от Антилите се прекланяли пред груби фигури на Светата Троица. Споменава се и че в Парагвай още е жив споменът за някой си Пай Суме, който с кръст в ръце проповядвал по пътя си благата вест за възкресението двеста години преди появата на испанците.

— И това… приема ли се?

Хосе Луис направи такава физиономия, сякаш чуваше истинска глупост. Мисионери католици в Америка преди Колумб?

— Всъщност — поколеба се дон Енрике, — предполагам, че за да не засегнат интересите на испанската корона, йезуитите казали тогава, че това чудо сигурно е дело на свети Тома. Каква ирония, точно апостолът неверник на Исус!

— И защо свети Тома?

— Смятали, че името Пай Суме при индианците е фонетично изопачаване на свети Томе, или свети Тома. Но най-интересното е, че съществуват археологически находки, подсказващи, че в Америка наистина е имало мисионери преди 1492 година.

— Така ли?

— Например сред руините на Тиауанако, близо до езерото Титикака. Там, в боливийското плато, има статуя, висока повече от два метра, изобразяваща мъж с брада. А както знаете, индианците по тези ширини са голобради. Днес статуята се намира в едно полуподземие, като кивата на туземците в Северна Америка, наречено Каласасая. Смята се, че това е някой проповедник. Дори — добави той — съвсем наблизо има и други статуи, които индианците наричат „монаси“ и които спокойно може да са изображения на тези първи християнски мисионери, били там много по-рано от Колумб или от Писаро.

Чувайки това, Хосе Луис сви рамене.

— И защо някой ще иска да краде такова нещо?

— И аз се питам същото, полицай. Жената можеше да получи микрофилм. Но изглежда, е искала друго: искала е тази глава да изчезне. Много често подобни неща се вършат от разни глупаци, които не искат никой друг да има достъп до определена информация.

— Глупаци ли? — Професионалният инстинкт на полицая се изостри. — Знаете ли дали нещо у тази посетителка не е привлякло вниманието на библиотекарката?