Хавиер Сиера - Синята дама

— Синята дама го поверила на една двойка индианци. Очевидно Богородица е пожелала да ни даде доказателство за появленията си.

— Оставете теологията на мен — прекъсна го пазителят. — Кажете ми, а защо тази дама не се е явила направо на вас?

— Ваше Преосвещенство — намеси се младият Диего Лопес, вие знаете, че Божиите промисли са неведоми. Но все пак, ако ми позволите, ще кажа, че Девата се явява само на хора с чисти сърца и на онези, които имат най-много нужда от нея. Нима не се е явявала винаги на деца и на пастири?

— И вие ли смятате така? — запита сухо отецът пазител стария брат Салас.

— Да, Ваше Преосвещенство.

— Значи смятате, че им се е явила Дева Мария?

— Дамата, отче, е ново проявление на Богородица. Сигурни сме в това.

Португалецът почервеня. Поглади джоба, в който бе пъхнал броеницата, опипа я и удари силно с юмрук по масата. Всички впериха поглед в него.

— Но това е невъзможно! — избухна той.

— Брат Алонсо, моля ви… — опита се да го успокои Естебан де Переа, подавайки му глинен съд с прясна вода. — Вече сме разисквали този въпрос.

— Невъзможно е! — повтори той. — Имаме друг доклад, който отрича вашето заключение. Който оборва хипотезата ви! Който хвърля светлина върху тази лъжа!

Бенавидес не можеше да се успокои.

— Не четохте ли декларацията на брат Франсиско де Порас? Там е казано всичко!

— Брат Франсиско де Порас ли? Естебан де Переа взе думата:

— Те не могат да знаят това, отче Бенавидес. Този документ пристигна след заминаването им за Гран Кивира.

— Документ ли? — Лицето на отец Салас беше бледо. — За какъв документ говорите?

Инквизиторът се приближи до него, а на лицето му бе изписано съчувствие. Той изпитваше дълбоко уважение към стареца, посветил живота си на служене в този пуст и толкова суров район. И почти съжаляваше, че трябва да му противоречи.

— Вижте, отче — рече благо той, — след като тръгнахте с хуманите, отец Бенавидес изпрати друга експедиция от духовници на север от тези територии.

— Порас ли? — настоя старецът. Отец Салас бе чувал за него.

— Брат Франсиско де Порас наистина оглави групата. Това беше малка експедиция от четирима братя с ескорт от дванайсет въоръжени мъже. За празника на свети Бернардино са стигнали в Аватови, най-голямото селище на племето моки, и там са основали мисия на негово име. Там са узнали и вестта — продължи той, — която искаме да ви съобщим, отче Салас.

— Вест ли? От моките!

— Сигурно сте чували за тях под друго име. Тези индианци cs наричат още хопи или хопитус, което значи „миролюбиви“. Живеят на шейсет левги оттук.

Брат Алонсо ги гледаше с все още зачервено лице. За него беше недопустимо пресветата Богородица да си „губи времето“, просвещавайки тези неверници. Без съмнение трябваше да има някакво „по-рационално“ обяснение на тази главоблъсканица. И Бенавидес реши да го заяви на своя испански с чужд акцент.

— Експедицията в земите на племето моки се върна вчера — съобщи той. — Те ни информираха за първия си контакт с жителите на Аватови.

— И какво?

— Експедицията на отец Порас е стигнала до крайната си цел на 20 август. Там открила едно гостоприемно, но чуждо на нашата вяра население. Вождовете му веднага решили да подложат на изпитание новодошлите, за да ги злепоставят.

— Да ги подложат на изпитание ли? Отците? Но как?

— Там магьосниците са много силни, отче. Населението е наплашено от историите им за качиш и други духове на предците. Нашите отци се помъчили да ги оборят, говорейки им за Всемогъщия създател, но магьосниците нарочно завели при тях едно сляпо по рождение дете и им казали да го изцерят в името на нашия Бог…

— Племето моки, не е ли виждало Синята дама?

— Почакайте, отче — помоли го Естебан де Переа. — Случилото се там е друго.

— Друго ли?

— Помните ли, когато преди повече от месец разпитвахме онзи хуман — Сакмо?

— Сякаш беше вчера, отче Естебан.

— А помните ли, че отец Гарсия де Сан Франсиско, нашият брат от Самора, му показа портрета на майка Луиса де Карион?

— Разбира се, че помня! Воинът каза, че Синята дама, която той е видял, приличала малко на нея, но че Жената от пустинята е по-млада.

— Всъщност, братко, нашият отец пазител има причини да смята, че майка Мария Луиса е монахинята, която се явява като по чудо в земите ни.

— И защо? — запита Салас с недоверие, почти раздразнен, поглеждайки напрегнатото лице на Бенавидес.

— Не се вълнувайте, моля ви — отвърна той. — Отците, които отидоха при племето моки, са поклонници на майка Мария Луиса. Затова, когато вождовете на индианците завели при тях онова дете, те сложили на очите му малкия дървен кръст с инкрустации, осветен от тази монахиня в Испания. И така, след като се помолили с разпятието над момчето, то оздравяло.