Хавиер Сиера - Синята дама

Кралят го накара да млъкне с пренебрежителен жест.

Той изглеждаше добре: въпреки слабото си унило лице, наследено от дядо му — Филип II, бузите му бяха порозовели като на здрав човек. Носеха се слухове за крехкото му здраве. Сините му очи блестяха дори повече от светлите му коси, а тялото му изглеждаше доста силно. Нарушавайки протокола, младият монарх стана от трона си и като се отправи към брат Бернардино, целуна ръката му.

— Отче, отдавна исках да ви видя.

— Аз също, Ваше Величество.

— Животът в този двор е монотонен и само успехите във владенията ми отвъд океана ми помагат да се разсея от грижите.

Филип, мъж едва на двайсет и пет години, говореше вече като истински крал. Беше оставил зад гърба си едно юношество, изпълнено с крайности, и един живот, контролиран от първия министър — херцог Де Оливарес, и сега излъчваше спокойно величие.

— Водя ви отец Бенавидес, автора на документа, който така ви заинтригува — съобщи брат Бернардино. — Пристигнал е в Севиля на първи август.

Брат Алонсо засвидетелства уважението си към краля с лек поклон.

— Добре, добре, отче Бенавидес… Значи вие сте този, който твърди, че майка Мария Луиса се е явила в Ню Мексико и е покръстила в нашата вяра някои индиански племена.

— Всъщност, Ваше Величество, засега това е само хипотеза.

— И сигурно вече знаете, че сестра Луиса де ла Асенсион, по известна сред простолюдието като монахинята от Карион, е стара приятелка на тази кралска династия?

Отец Бенавидес отвори широко очи.

— Не, Ваше Величество. Съвсем не знаех.

— И все пак докладът ви ми се стори неясен по един въпрос Според това, което пишете, жената, явила се на индианците, е била млада и красива.

— Да, така е. И нас това ни озадачава, Ваше Величество.

— И как би могло да е така, след като майка Мария Луиса вече стара и болнава?

— Ваше Величество — прекъсна монарха брат Бернардино, щом видя, че пазителят на Ню Мексико се колебае, — въпреки че описанието, дадено на отец Бенавидес от индианците, не съответства, способността за билокация на майка Луиса е доказана. Затова не е странно, че…

— Вече знам това, отче.

Монархът впи поглед във францисканеца. Злорада искра проблесна в очите му, преди Филип IV да му зададе още въпрос!

— Нима не помните, брат Бернардино, че баща ми водеше години кореспонденция с монахинята от Карион и че моята кралица още го прави? Самият вие я разпитвахте за раздвояванията й преди няколко години. И точно вие заявихте, че тази монахиня е успяла да се пренесе като по чудо в Рим и дори да счупи чаша с отровно вино, предназначено за папа Григорий XV, преди той да я изпие…

— Requiescat in pace 31 31 Да почива в мир (лат.). — Б. пр. … — промълви отецът.

— Уверихте се също така, че майка Луиса беше по Божията милост край смъртното ложе на баща ми и го изпроводи до мига на възкачването му на небето.

— Да, Ваше Величество. Съжалявам, че паметта ми е слаба. Но все пак помня как майка Мария Луиса ми каза за един ангел, който я пренесъл от манастира й до кралския двор, и как точно тя убедила Негово величество Филип III да издъхне, облечен във францискански дрехи.

— Това е минало. — Кралят не обичаше да говори за баща си, затова отправи отново поглед към Бенавидес. — И все пак във вашия доклад описанието е различно от днешния вид на майка Мария Луиса…

— Всъщност правим проучване и в друга посока.

— В друга посока ли? Какво искате да кажете?

— Смятаме… — Гласът му затрепери. — …че може да става въпрос за билокацията на друга монахиня.

— Как така?

Филип сбра ръце до брадичката си и погледна втренчено отеца.

— Ваше Величество… — Бенавидес си пое дълбоко дъх. — Когато брат Бернардино проучваше чудесата на сестра Луиса де ла Асенсион, той посети манастира в Сория, където разпита друга млада монахиня, изпадаща в странни състояния на транс и екстаз.

— Отец Бернардино! Никога не сте ми споменавали за това!

— Не, Ваше Величество — извини се настоятелят. — Не смятах, че това е важно, и оставих всичко в архива.

— Разкажете ми сега за тази монахиня — заповяда кралят.

Посърналото лице на главния настоятел придоби тържествен вид. И той започна да обяснява, описвайки малки кръгове с ръце пред трона на монарха.

— Малко след като разпитах сестра Луиса в манастира й в Карион де лос Кондес, получих писмо от брат Себастиан Марсиля, който сега е управител на манастирите на нашия орден в провинция Бургос.

— Знам кой е. Продължавайте.