Хавиер Сиера - Синята дама

— Тогава отец Марсиля беше изповедник в манастира „Консепсион“ в Агреда и забелязал, че една от монахините, сестра Мария де Хесус, страда от странни истерични пристъпи. В състояние на транс тя олеквала като перце и изразът на лицето й се променял, ставал блажен и честит.

— И защо са ви повикали при нея?

— Много просто, Ваше Величество. В ордена се знаеше, че се занимавам с доказването на истината за билокацията на майка Мария Луиса, и тъй като тази млада монахиня също бе преживяла състояния, при които сякаш е била на две места едновременно, отидох да я разпитам.

— Разбирам — сниши глас кралят. — Предполагам, че и тази монахиня е францисканка.

— Това е дар от Бога за нашия орден. Напомням ви, че точно свети Франциск, нашият блажен отец, пръв получи стигмите Христови и изпита силата на мистичните дарби.

— А не може ли да става въпрос за някакво друго явление?

Филип, свикнал с изопачаването на информацията в служба на едни или други интереси, искаше да покаже на гостите си, че вече не е предишният наивен младеж.

— Не ви разбирам, Ваше Величество.

— Добре, скъпи ми отче. Не ви ли е идвало наум, че жената, покръстила индианците, може да не е монахиня? Да е Богородица. Или пък дявол!

Двамата отци се прекръстиха.

— Но, Ваше Величество — възрази брат Алонсо, — един дявол никога няма да чете Евангелието на тези души, спечелени вече за ада.

— А Девата?

— По този въпрос дискутирахме много в Ню Мексико, но всъщност не разполагаме с факти, за да го потвърдим. Нямаме доказателства за нейното явяване — като чудодейната икона на Девата, която индианчето от Гуадалупе предава на епископ Сумарага в Мексико…

— О, прочутата Дева от Гуадалупе! — възкликна кралят. — Бих искал да видя някога тази икона.

— Много художници са я копирали вече, Ваше Величество. Това е млада красива жена с благ и смирен израз, наметната със синя пелерина на звезди, която я покрива от главата до петите.

— Пак Синя дама, не е ли така?

— Да — рече колебливо братът. — Но тя се е появила преди близо сто години. През 1531 година. И то в населено място като Мексико. Защо ще се появява в онзи пуст район на Рио Гранде?

— Добре, добре — съгласи се кралят. — Кажете, какви са следващите ви стъпки по въпроса, отци?

Брат Бернардино взе думата:

— Те са две, ако благоволите, Ваше Величество. Първо, да пратим още духовници в Ню Мексико за покръстването в християнската вяра на новите ви поданици. И второ, да изпратим отец Бенавидес в Агреда, за да се срещне със сестра Мария Хесус.

— Бих искал да ме осведомявате за постигнатото от вас.

— Съвсем подробно, Ваше Величество.

— Засега — обяви някак тържествено кралят — Мемориалът на отец Бенавидес ще бъде отпечатан в моята печатница другата седмица, нали така, Гутиерес?

Икономът се раздвижи за пръв път през цялата среща. Приближи се до едно абаносово бюро, сложено между рафтовете на библиотеката, и като потърси нещо в чекмеджетата му, направи рутинна справка в един свитък.

— Ще бъдат отпечатани четиристотин екземпляра, десет, от които ще се изпратят в Рим, под надзора на Негово светейшество Урбан VIII — уточни служителят със строг глас.

— Чудесно — усмихна се брат Бернардино. — Ваше величество е добър крал и християнин.

Филип се усмихна.

Три детонации отекнаха точно в този час в базиликата „Свети Петър“. Бяха кратки, глухи и ехото им разтърси дори изповедалнята, в която се намираха Шидив и Балди. Двамата се вцепениха. Какво ставаше? Сякаш колосалната статуя на свети Лонгин, шедьовър на Бернини, бе паднала от пиедестала в целия си петметров ръст и се бе разбила в земята. Взрив ли беше? Тътените се чуха наблизо. Бенедиктинецът отдръпна инстинктивно лице от решетката на изповедалнята и се опита да разбере откъде идват. Чуха се откъм не по-малко внушителната статуя на света Вероника. Но от мястото, където се намираше, той видя само облак прах, вдигащ се към свода.

— Атентат!… — промълви Балди, уплашен.

— Какво каза? — Монсеньор беше застинал.

— Изглежда, са взривили статуята на Вероника — подхвърли отецът.

— Не е възможно. На света Вероника?

Никой не успя да реагира. След две секунди от този облак от прах и дим изплува една жена с атлетична фигура, облечена в черно. Движеше се като котка. Тя заобиколи посетителите, които наблюдаваха сцената, и се втурна право към отец Балди и към вратата, водеща към купола.

— Минута и трийсет секунди — рече задъхано.