Хавиер Сиера - Синята дама

Кардиналът се хвана за страничните облегалки на креслото си и се надигна над документите, които ги деляха.

— Най-лошото в този инцидент е — продължи той, — че още не знаем дали смъртта му е случайна или предизвикана. Полицията нямаше време да довърши доклада, а аутопсията няма да стане по-рано от тази нощ. И все пак… — Шидив сбра длани, замислен. — …най-много ме тревожи това, че той бе в течение на някои проблеми, свързани с Хроновизията, за които ти не знаеш и които може би са „изтекли“ извън нашия кръг.

— „Изтекли“ ли? — Лицето на отец Балди се разкриви.

— От това се боим. Някой е изтрил всички файлове в компютъра му. Един техник от Ватикана прегледа вече хард диска и каза, че е бил форматиран двайсет минути преди неговата смърт. После съдържанието му е прехвърлено на друг диск. Тоест, страхуваме се, че от кабинета му е изчезнала много важна документация.

— От какъв род?

— Исторически документи, но и бележките от експериментите му.

Шидив смени тона си пред озадачения поглед на отец Балди.

— Държахме те в неведение, разбираш ли? Не можехме да рискуваме да подадеш някаква информация на пресата — още по-малко информация от „свети Матей“, или случайно да разкриеш проекта ни.

— Подозирате ли някого, Ваше Преосвещенство?

— Проучвам няколко души. Момчетата от Конгрегацията за Доктрината на вярата мятат огън и жупел по въпроса. Нали знаеш, че откакто Павел VI, с реформаторския си дух, им отне правомощията, се впускат по следите на всяко изследване, което им мирише на „ерес“. Опитаха се да погребат Хроновизията още щом разбраха за нейното съществуване и публикуването на изявлението ти в пресата бе добре дошло за тях… Въпреки че не знам докъде са стигнали.

— Публикуването ли? Но аз не…

Шидив се наведе над писалището, извади един брой от испанското списание Мистерии и го остави отгоре.

— Няма да ти е трудно да разбереш заглавието на испански, нали?

Балди отвори списанието по средата и прочете, уплашен, заглавието на един репортаж, поместен над снимката му: „Миналото е фотографирано от машина на времето“.

— Но, Ваше Преосвещенство, да не смятате, че аз…? Шидив го прекъсна:

— Казах ти, че вече няма значение. Най-важното е да заловим човека, откраднал архивите на „свети Матей“. Не трябва да позволим проектът ни да се превърне в скандал.

Отец Балди кимна.

— Боя се, Джузепе, че това е работа на партньорите ни. Но на този етап от дипломатическите ни отношения не можем дори да намекнем за подобна възможност.

— Партньори ли? Какви партньори? — Върху лицето на свещеника се изписа изненада. Никога не бе чувал, че за Хроновизията са били нужни съюзници извън Ватикана.

— Това е едно от нещата, за които се постарахме „евангелистите“ да не разберат. Но сега трябва спешно да си върнем откраднатата документация и съм принуден да ти се доверя отново.

Монсеньор погледна над очилата си.

— Надявам се, че не греша, като правя това.

Думите на кардинала прозвучаха строго. Балди само кимна. Седеше неподвижно на стола и чакаше събеседникът му да му обясни какво бе крил от него през последните месеци.

Дженифър шофираше обратно към къщи, към Венис Бийч, обмисляйки всичко, за което бе разговаряла с доктор Мейърс. Смяташе, че лекият вечерен тихоокеански бриз, една цигара и една хубава разходка до Сайдуок Кафе, за да хапне малко моцарела и да пийне коктейл с шампанско, ще прояснят мислите й.

Но се лъжеше. Колкото и откровена да беше с доктор Мейърс, имаше неща, за които не можеше да говори. Как да й каже, че допреди няколко седмици е работила в Италия по строго секретен проект, заради който е била принудена да гълта сънотворни лекарства? И как можеше да получи точна диагноза от лекарката, след като не й разкриваше нищо от информацията, протоколирана под графа „национална сигурност“? От друга страна, дали всичко това не бе свързано с баба й? Случайност ли беше, че дамата от сънищата й приличаше толкова на Девата от Гуадалупе, за която си спомни този следобед?

Всъщност точно заради тези сънища тя се оттегли от проекта. Казаха, че помрачавали съзнанието й. И сега тя наистина се чувстваше объркана.

За пръв път сподели това с лекар в Рим, след като в един клиничен доклад от Форт Мийд се опитаха да я обявят за непригодна: „Пациентката страда от странен вид епилепсия, познат като «статична» или «епилепсия на Достоевски». Трябва да бъде наблюдавана и да се засилят предпазните мерки в работата й за INS COM, Интелиджънс енд Секюрити Къманд“ 13 13 Intelligence and Security Command (Командване за разузнаване и сигурност) (англ.). — Б. пр. .