Жакмар — Сенекал - Престъплението в къщата на Грюн

— Не ми е жена — рече Дьони.

— Този юнак ме нервира — каза Грюн. — Да тръгваме. Ще ви придружа до Рьоне и се обзалагам, че ще намерим там Диана.

— Бога ми, възможно е — съгласи се инспекторът. — И ще се радвам заедно с вас.

Тръгнаха, като оставиха Дьони в компанията на неговия скъп Хегел. Вотан заведе Дюлак на първия етаж, слагайки пръст на устните си.

— Едвиж и Терез още спят — каза той. — Почакайте ме тук, докато се облека. Но може би искате едно кафе?

— Бога ми…

— Да се вмъкнем в кухнята, и аз ще изпия едно с вас.

Прозорците на кухнята бяха обърнати към Ил и гледката беше възхитителна. Вотан сложи да се топли вода, след това изчезна да се облича, докато Дюлак се настани на прозореца и потъна в съзерцание на панорамата. В нозете му — Ил. Вдясно площад Бениямин-Цикс със своите дървета и прочутата Къща на кожарите, която след час-два щеше да посрещне ежедневния си наплив от туристи; вляво — мостчето и по-далеч — мостът Сен Мартен и Механата на тъкачите. Времето обещаваше да е превъзходно, макар и ледено.

Възможно ли беше удавницата в Ил да не е Диана Паские? Тогава кой? Както беше казал Вецел, червенокосите не гъмжат в квартала. Някоя непозната, пришълка? А ако наистина беше Диана, какво трябваше да, се заключи? Че както е бързала към механата, за да се присъедини към своите, се е подхлъзнала в тъмното, паднала е във водата и се е удавила? Или пък… или пък съзнателно се е хвърлила в минута на отчаяние? Скарването й с Дьони? Човек не се самоубива заради едно скарване. Ясно беше, че под заспалия си вид младежът обичаше Диана и нейното бягство го натъжаваше. Ако инспекторът беше успял да почувствува привързаността на момъка, то Диана имаше по-големи основания да знае, че е обичана въпреки кавгите, които я отчуждаваха от него. Дюлак нямаше търпение да отиде при въпросната Рьоне, после да мине през полицейското управление, за да разбере дали са изследвали дъното на Ил и намерили изчезналия труп.

Потънал в мислите си, той смътно си даваше сметка, че Вотан, завърнал се преди миг, облечен като за излизане, му говореше за прясното кафе, за вкуса му, за аромата му, за качествата му, с една дума — дотягаше му, като го откъсваше от разсъжденията му.

— Да, да — рече инспекторът със сянка на раздразнение, — прясното кафе не е като вчерашното.

Гръмкият смях на Вотан Грюн окончателно го извади от размислите му и го върна към действителността.

— Какво има? Какво казах?

— Една дълбокомислена забележка, приятелю! Каквито ви се случва да правите.

И Грюн повтори остроумието на инспектора, а той, без да се сърди, се засмя сдържано.

Миг по-късно двамата седяха един срещу друг на голямата дъбова маса пред чаша вкусно кафе със сметана и филии с масло. Дюлак яде с апетит. Както сам беше отбелязал, прясното кафе не е като вчерашното.

Почти бяха свършили да закусват, когато вратата се отвори. Влезе младо момиче със средно дълги коси, облечено в джинси и пуловер, красиво, но малко мъжко, с енергични и точни жестове, които напомняха тези на Вотан. Дюлак познаваше вече Терез Грюн и острия й език. Затова не се изненада, когато я чу да разправя по негов адрес:

— Я гледай! Ченге за закуска 4 4 Непреводима игра на думи (фр.). — пиле и ченге (apro) — Бел.прев. ?

Но тъй като тази острота със съмнителен хумор предизвика у баща й само свиване на раменете, а от страна на инспектора едно любезно: „Добър ден, госпожице“, тя се отправи към печката и се зае да претопля кафето.

— В почивка ли, госпожице? — попита Дюлак.

— Да, може и така да се каже. А може да се каже също: без работа. Зависи от коя страна го гледате.

В Париж Терез организираше спектакли в кабарета и кафе-театри, които включваха песни, танци, стихове и атракции. Изпълнението беше суперестетично и софистицирано, по модата, т.е. оценяваше се високо, също както и нейният действителен талант, наследен от баща й. За разлика от своя брат Терез беше истинска Грюн.

— Трябва да ходя на пазар с Диана — добави тя, като се настаняваше до тях на масата с димяща чаша в ръце.

Вотан и инспекторът се спогледаха. Дюлак би предпочел да не тревожат девойката, тъй като още не бяха сигурни в нищо. Но Вотан го изпревари.

— Диана не е спала в къщи — каза той. — Не се знае къде е.

Терез прие новината спокойно.

— Вероятно при Рьоне. Нова кавга с Дьони?

— Страхувам се, че е така.

— Диана има ангелско търпение. Това магаре Дьони не си дава сметка за късмета си.

— Хайде! — отряза Вотан, който се страхуваше да не би накрая полицаят да се разсърди. — Време е да вървим.