Жакмар — Сенекал - Престъплението в къщата на Грюн

— Не знам какво е правил Дьони тази нощ — раздразнено рече Вотан. — Най-просто е да го попитате самия него.

— Тогава нека да се качим? — предложи Дюлак.

— По това време? Значи е толкова сериозно?

Грюн беше силен човек, нямаше никакъв смисъл да го измъчва повече.

— Вотан — каза Люсиен, — още нищо не е напълно сигурно. Думи, предположения. Затова не го взимайте навътре.

— Хайде, хайде, изплюйте камъчето.

— Имам основания да се опасявам, че се е случило нещастие с Диана.

Грюн не отговори веднага. Със стиснати устни той вероятно се бореше с дълбоките си страхове. Дюлак си представяше какви са те, макар и нищо да не проличаваше върху това гранитно лице.

— Да се качим — рече накрая Вотан.

Озоваха се в антрето и по каменното стълбище бързо изкачиха двата етажа. На площадката позвъниха на вратата вдясно.

Не чакаха дълго. Дьони им отвори, беше с изморено лице и облечен като за през деня. Явно, не беше мигвал. Преди двамата мъже да успеят да отворят уста, той каза на баща си:

— Диана не се е прибирала.

Едва тогава той сякаш откри присъствието на полицая и замлъкна с глупав вид, дори не се досети да се дръпне от прага и да покани гостите. Баща му го върна в действителността. Без да продума, Дьони си влезе направо в хола и се стовари на дивана, който още пазеше формата на тялото му. Несъмнено беше прекарал нощта там в очакване, което можеше да се види и по препълнения с фасове пепелник, и по разтвореното томче на Хегел.

— Искаш да кажеш, че не си я виждал цялата нощ? — попита баща му.

— Тя… тя не се е прибирала — повтори Дьони с празен поглед.

Вотан показа признаци на нетърпение.

— Овладей се, по дяволите! Поне веднъж бъди мъж. Какво се е случило. Карахте ли се?

— Защо мислиш така?

— Защото вече съм свикнал с вашите кавги. Хайде, отговаряй!

— Да, тя… тя излезе снощи.

— Към колко часа?

— Вече не знам. Малко преди единайсет. Най-напред помислих, че е отишла с вас в механата. Но тя не се прибра — потрети той, сякаш не можеше да изгони тази натрапчива мисъл от ума си.

— Затова ли, когато се върнахме, ни попита дали не е с нас?

— Да.

— Колко беше часът? — намеси се Дюлак, който още не беше казал дума, а се задоволяваше да слуша и да наблюдава.

— Както обикновено, минаваше два — отговори бащата Грюн. — Едвиж беше изморена. Прибрахме се заедно с дъщеря ми. В момента, когато се готвех да отворя вратата на апартамента си, Дьони се надвеси над стълбищния парапет и ни попита дали Диана не е с нас.

— Това не ви ли изненада в подобен час?

— Никак. Знаете, че Диана е разпоредителка в „Лорелай“. Почивният й ден е точно четвъртък. Но дори тогава тя рядко си ляга рано. Често ходи при приятелки, бъбрят, пушат, пият и й се случва да закъснее много. Но никога повече от три часа сутринта.

— Излезе сърдита — промърмори ядно Дьони.

— Очевидно. Отдавна трябваше да се ожениш за нея, колко пъти съм ти го казвал. След сватбата малките свади нямат такова значение.

— Много съм млад, за да се женя.

— И ето! — заключи бащата с фаталистичен жест. — Това продължава вече четири години, откак срещна това момиче. Обича я, живее с нея, но не иска да узакони връзката си. „Много съм млад!“ Глупак! И нека ти кажа, приятелю, че когато човек е толкова принципен по отношение на морала като теб, първото нещо е сам да даде пример. Или пък да се въздържа да съди поведението на баща си. Вече изгубих сметката на ехидните подмятания на този господин за възрастта на съпругата ми — добави Грюн, като се обърна към инспектора. — Но аз се ожених за Едвиж!

— И й изневеряваш, както ти падне! — процеди Дьони.

— За последен път ти казвам, че не трябва да съдиш баща си. Едвиж е щастлива. Никога не е напускала къщата, не е прекарвала нощта на друго място, просто не е изпитвала такава необходимост. Същото не може да се каже за Диана. И къде е сега Диана, а?

— Несъмнено у Рьоне — отвърна Дьони.

— Мислиш ли? Всъщност, наистина е възможно. Рьоне е най-добрата приятелка на Диана — обясни Грюн на Дюлак. — Нейна колежка. И двете са разпоредителки в „Лорелай“. Към колко часа казваш, че излезе? Единайсет? Това съвпада горе-долу с края на прожекцията. Сигурно е отишла да вземе Рьоне от работа и двете са се прибрали заедно. Върви при Рьоне.

— Няма да й доставя това удоволствие — заяви Дьони. — Тя ще е много доволна, ако узнае, че сме се карали с Диана. Това момиче ме мрази.

— И това е твоя грешка. Ако се разбираше по-добре с приятелите на жена си…