Жакмар — Сенекал - Престъплението в къщата на Грюн

— Бога ми, да, господин пасторе. Имам си теория, която смятам за правилна. Но разбирате, нали…

— Как не, как не! Ако един пастор не знае какво е професионална тайна…

И разговорът приключи, както беше започнал — в изблик на смях.

— Младият Шварц?

— Призован е в кабинета ви. Утре в десет часа.

Дюлак изръмжа одобрително. Двамата полицаи обядваха в Механата на тъкачите. Бяха си избрали място до прозореца, откъдето можеха да съзерцават на воля лъчезарния пейзаж на Ил и моста Сен Мартен, както и, което по-малко ги радваше, къщата Грюн и сляпата уличка Дантел.

Една красива сервитьорка им донесе местния специалитет — хрупкава и топла лозарска пита, която те поляха с черно бургундско вино — „лудост“, отбеляза Дюлак, чиято заплата обикновено го държеше далеч от подобен лукс. Но сега и двамата имаха нужда от него.

Метр д’отелът, който ги беше забелязал отдалеч и като добър професионалист беше способен да разпознае от пръв поглед един полицай, дотича с думите:

— На вашите услуги, господин… инспектор?

Това беше пряк въпрос. Като честен играч Дюлак отговори:

— Главен инспектор Дюлак. А това е инспектор Холц.

— Каква чест! — възкликна добрият човек с гримаса, която недвусмислено означаваше: вървете по дяволите!

— Може би сте в състояние да ни помогнете, ако все пак сте били на работа в четвъртък вечер.

— Аз съм на работа непрекъснато — каза метр д’отелът с известна горчивина.

— Тогава може би си спомняте дали семейство Грюн бяха тук онази вечер?

— Разбира се, че си спомням — бе моменталният отговор.

— Можете ли да уточните към колко часа дойдоха?

— Както обикновено, малко след десет и половина. Пристигнаха на малки групи: най-напред господин Вотан с госпожа Пощаузенд, младият Бьорсен и двамата психиатри. Хич не ги обичам тези двамата. Един ден те ми казаха, че съм бил комплексиран.

— Вие комплексиран? Но как е възможно?

— Не знам. Като си приказвахме, аз отбелязах, че работата в тази странноприемница е много, защото с трите си етажа ние сме едновременно бар, дискотека и ресторант. „Да, да, казаха ми те, имате хубав комплекс.“

Дюлак и Холи, едва сдържаха смеха си.

— Не се безпокойте, благородни гостилничарю. Психиатрите са като детективите: навсякъде виждат професията си.

— Сигурно е така — рече поуспокоен добрият човек. — Накратко, в четвъртък госпожа Едвиж дойде двайсет минути след другите. Пет минути по-късно се появи и Терез.

— А Дьони?

— О, господин Дьони на практика не идва в Механата на тъкачите. Тя не е подходящо място за него, той е прекалено сериозен и прекалено благоприличен. Единствения път, когато дойде, почти направи скандал, нарече клиентите „декадентски свини“, да, господине, извинявайте, господине, но това са думите, които използва: декадентски свини. По мое мнение той е много честен, много благочестив младеж, не като сегашните, които мислят само за революция.

Двамата полицаи размениха иронични погледи, които останаха напълно незабелязани от събеседника им.

— И всички тези хора — искам да кажа семейство Грюн и техните приятели — ви се сториха както обновено? — попита Дюлак.

— Да, господине, напълно. Само дето госпожица Терез изглеждаше малко развълнувана при влизането си.

— Виж ти!

— Да. Тя дори изглеждаше, как да кажа, потисната. Първо си помислих: имала е неприятност. Но бързо й мина. После говореше и се смееше съвсем естествено.

— Кажете ми, някой от тях напускал ли е масата?

— Мисля, че не. На тяхната маса имаше хора, които не бяха от компанията им и които те трябваше да обезпокоят, за да излязат. Щеше да има движение и аз непременно щях да го забележа.

— Към колко часа си тръгнаха?

— Ние затваряме точно в два и изпразваме салона за десет минути. Но за семейство Грюн е по-различно. Винаги ги оставяме да си приказват, а ние започваме да подреждаме. Общо взето, те си тръгват сами към два и половина. Така беше и тази нощ.

— Ако разбирам добре, те са останали сами в залата. Значи, ако някой от тях липсваше, щяхте да забележите?

— О, да, господине. Без никакво съмнение.

— Добре, добре. Наистина не виждам какво друго мога да ви питам — рече Дюлак в заключение. И докато достопочтеният метр д’отел се оттегляше с хиляди поклони, полицаят добави с горчивина: — Впрочем, не виждам изобщо нищо. И ако някой от тези хора е убиецът на Диана Паские, нека ме изпратят в джендема, архипелага Сен Пиер и Микелон!