Милен Семков - Записки по съвременна история 1918–1945

Все пак, за да остави някакви илюзорни надежди сред унижените с мирните договори-диктати, член 19 предвижда възможност „от време на време“ Общото събрание да кани членовете си да преразгледат „договорите, станали неприложими“. Но тъй като съществува принципът на единодушието, промяна на границите е възможна само със съгласието на държавата, която отстъпва територии!

Най-обемистият член е 22 и в него с много думи се поставя въпросът за съдбата на колониите, които се оставят в ръцете на победителите чрез т. нар. мандатна система.

За осигуряването на по-голяма социална справедливост социалдемократическите партии успяват да накарат ОН да учреди Международно бюро на труда със седалище в Женева, което се занимава с всички проблеми на отношенията работник—работодател. Една от най-важните конвенции, приети от МБТ, е тази за въвеждането във всички страни на осемчасов работен ден. Между различните комисии, изградени към ОН, с най-големи надежди е посрещната Комисията по разоръжаването и е изпратена с най-големи разочарования.

Но най-голямо недоволство — залог за бъдещия провал на ОН, идва от отношението му към проблемите на малцинствата — проблем на милиони европейци (германци в Чехословакия и Полша, унгарци и българи в Румъния, българи в Сърбо-Хърватско-Словенско, Гърция и Турция и т. н.). Въпреки многобройните доказателства от страни като България за бруталното погазване на правата на малцинствата в съседните й страни, ОН се задоволява с обсъждания, проучвания, комисии с доклади, които не водят до подобряване на положението на малцинствата. С нерешителността и бездействието си, с поддържането като „свещено“ на статуквото, т. е. на несправедливи граници, ОН си подписва смъртната присъда въпреки по принцип правилната идея за мирното съжителство между държави и народи, въпреки многото уредени спорове и конфликти от второстепенно значение, въпреки полезната работа на много от специализираните му комисии (напр. по транспорта, хигиената и т. н.).

Между пропадналите проекти именно поради принципа за статуквото са и идеята, издигана от привържениците на движението „Пан Европа“ на австрийския граф Куденове-Калерги от 1923 г., и идеята на Бриян за Европейски федерален съюз от 1929 година.

Обществото на народите е безсилно да изпълни и задълже-нията, които произтичат от Устава. Япония напада Китай в 1931 г., Италия — Абисиния в 1935 година. Германия, Япония и Италия напускат доброволно организацията и открито подготвят война, а влизането на Съветския съюз в ОН през 1934 г. не променя действията в положителна за световния мир посока. Остава обаче един модел за изграждане на по-здрави основи на една бъдеща световна организация.

Първата световна война разделя две епохи от историята на човечеството. Победата на Антантата е победа на парламентарния тип общества над авторитарните. Поражението на трите големи империи — германската, австроунгарската и турската — и разпадането на руската империя е поражение на деспотизма, на ограничаването на правата и свободите на гражданите.

Разразилите се революционни вихрушки измитат от политическата сцена управляващата консервативна класа, премахват или силно ограничават привилегиите на аристокрацията, висшата бюрокрация, генералитета, едрите земевладелци, църквата. Създадените републики не сменят само „шапката“ на държавата, те полагат началото на нова политическа система.

В Германия и Австрия, управлявани от социалдемократи, промените са утвърдени с приемането на демократични конституции, гарантиращи правата и свободите на гражданите и общо избирателно право за мъжете и жените. Но старите консервативни сили в Германия бързо се съвземат, дискредитираните с националната катастрофа партии се реорганизират, сменят си дрехите и с новите имена повеждат скрита атака срещу „децата на поражението“ — републиката и демокрацията, внесени с щиковете на Антантата. Появяват се и нови партии, които в политическата координатна система се настаняват от крайно левия фланг — комунисти, до крайно десния — националсоциалисти.

На политическата карта на Европа републиките и монархиите са разпределени почти по равно. Австрия, Албания (от 1928 г. — монархия), Германия, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Унгария (от 1920 г. „кралство“ без крал — с регент диктатора Хорти), Финландия, Франция, Чехословакия, Швейцария, както и Съветският съюз и Турция, разпрострели се на два континента, са републики. Белгия, България, Великобритания, Гърция (република от 1925 до 1935 г.), Дания, Испания (република от 1931 г.), Италия, Люксембург, Норвегия, Румъния, Сърбо-Хърватско-Словенско, Холандия, Швеция са монархии.