Милен Семков - Записки по съвременна история 1918–1945

А САЩ са модел за демократично управление на големи територии — съчетание на много права на щатите със силна централна власт от президентски тип. Президентът се избира от народа и ръководи правителството, но е контролиран от Конгреса — от Камарата на представителите и от Сената.

В Германия Ваймарската конституция е демократична; но президентът получава големи права, някои от които напомнят за времето на кайзера: да разпуска Райхстага и да позволява на канцлера да управлява и без Райхстага — с извънредни декрети. Той е главнокомандващ на въоръжените сили. И в Германия, и във Франция президентът се избира за срок от 7 години, но в Германия той е избиран пряко от всички избиратели по мажоритарна система (ако не получи повече от половината гласове на участвалите в избора, се произвеждат нови избори, в които първият по брой на гласове кандидат е победител), във Франция се избира от т. нар. големи избиратели — от депутатите в Камарата, от сенаторите и от представителите на департаментите.

В буквалния превод от гръцки демокрация означава народът командва, т. е. народът управлява, народоуправление, народовластие. Двадесетият век открива ерата на световни войни, световни кризи, световни революции. В изпитанията на войни, кризи и революции народите на Европа и Америка се движат по пътя към истинска демокрация, прокарван векове от мечтатели, учени и политици. Там, където демокрацията е пуснала по-дълбоки корени и се повишава жизненото равнище, свободата, която демокрацията осигурява и за своите врагове, не е опасна за народа, дори и когато му поднасят съблазнителната смес от „социализъм“ и „национализъм“.

Утопиите на Ленин. На 7 ноември 1917 г. болшевишката партия извършва преврат, вдъхновен от Ленин и организиран от Троцки, който е председател на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати. Правителството на Керенски, съставено от есери (социалисти-революционери) и меншевики, е свалено, без да оказва съпротива. След рухването на царизма Русия не е подготвена за периода на свободата, която настъпва, а продължаването на войната рязко засилва недоволството на войниците и фронтовете са пред разпадане.

Върналите се от емиграция и заточение ръководители на болшевишката партия отхвърлят предложенията на есерите и меншевиките за съвместно спасяване на младата руска демокрация. С богато финансирана от правителството на Германия печатна пропаганда (в Германия са заинтересувани Русия да излезе от войната, за да ударят с всички сили Франция, преди да започнат да пристигат богато екипираните и свежи армии на САЩ) болшевиките започват подготовка за завземане на властта.

Напразни са предупрежденията на трезвомислещнте политици, като създателя на руската социалдемокрация Плеханов, или на писатели като Горки, че ще тласнат страната към гибел. Русия навлиза в период на гражданска война и страшен терор, жертвите на който се изчисляват на десетки милиони.

С лозунгите си за излизане от войната, за земя за селяните, за хляб за работниците и за свобода за всички няколко десетки хиляди болшевики отначало печелят симпатиите и вдъхват надежди сред работници и селяни за преустройство в европейски стил на огромната империя. Но симпатиите бързо са разколебани, а надеждите се оказват отлитащи една след друга илюзии — поставено е началото на едно общество, родено в кръв, дошло на власт с кръв, държащо се на власт с кръв и с утопични обещания за най-светло бъдеще не само на народите в Русия, но и на цялото човечество. Диктатурата на пролетариата се оказва диктатура над пролетариата, над селяните, над интелигенцията, диктатура на комунистическата партия и на нейния елит — червената аристокрация.

Когато извършват преврата на 7 ноември, болшевиките обявяват, че на власт идва не тяхната партия, а Съветите. Но образуваното правителство начело с Ленин е изцяло съставено само от членове на болшевишката партия. По-късно за известно време са отделени места за леви есери, които ще платят със затвор и глави своята доверчивост. В произведените през ноември и декември избори за Учредително събрание болшевиките събират само 24% от гласовете. Тази катастрофа е сигнал за Ленин и Троцки, че трябва да вземат спешно мерки, за да останат на власт. Първата мярка е да превърнат терора в свой главен коз в спора кой да управлява Русия. Втората е осъществена от 200 въоръжени матроси на 5 срещу 6 януари 1918 година. На 5 януари Учредителното събрание започва своята работа, като отказва да узакони болшевишката диктатура и отхвърля декретите на правителството. В своята история на Съветския съюз „Утопията на власт“ А. Некрич и М. Гелер се шегуват, че матросите били изпратени да попълнят състава на събранието с липсващата бройка депутати болшевики.