Милен Семков - Записки по съвременна история 1918–1945

Версайско-Вашингтонската система от договори не само не поставя началото на най-справедлива международна система, но обратно — тя е началото на дипломатическата и военната подготовка на Втората световна война.

Родено от меча на победителките, Обществото на народите умира от меча на победените. Не го спасяват аргументите и на най-опитните дипломати, защото законите на войната си имат своята логика. От времето на тайната дипломация, на шпионажа и на малки и големи войни е останала шегата, че дипломатът е един почтен човек, изпратен в чужбина да лъже в полза на своята страна. Не е известно колко войни са предотвратени от дипломати, но са известни войни, започнали с дипломатически гафове. Историята на Обществото на народите е доказателство как една най-справедлива идея може да се превърне в игра със съдбата на народите.

Световната война, избухнала в 1914 г. въпреки многобройните миролюбиви декларации на ръководителите на европейските държави и заляла с реки от кръв и сълзи човечеството, извежда на преден план пред световната съвест въпроса, как да се предотврати нова световна война. А проекти за организирането на международните отношения по начин, който да изключи войната от живота на народите, не са липсвали.

През 1303 г. един юрист — Пиер Дюбоа от двора на крал Филип Хубавия, предлага изграждането на европейски християнски съюз под ръководството на Франция за вътрешен мир в Европа и освобождаването на светите места в Азия. Три години по-късно Данте предлага идеята за световна монархия под ръководството на краля на Свещената римска империя.

За предшественик на идеята за Обществото на народите се приема абат Дьо Сен-Пиер, автор на тритомното съчинение „Проект как да се постигне вечен мир в Европа“ (1713–1717 г.). Французинът приема и доразвива идеи на свои предшественици: утописти като Томас Мор, философи като Еразъм Ротердам-ски и дори крале като френския Анри IV, който със своя министър Сюли предлага план срещу господството на австрийския кралски двор в Европа — разделяне на Европа на 15 държави с общ съвет за разрешаване на спорните въпроси и създаване на обща армия и флота. Абат Дьо Сен-Пиер предлага създаване на съюз от независими държави, който ще се администрира от постоянно действащ конгрес, ще учреди международен съд и армия, която ще обуздава агресора. В проекта се предвижда и ограничаване на въоръженията.

През 1761 г. Жан-Жак Русо и критикува, и доразвива проекта, като предлага в основата на новия световен ред да лежи Кодекс за правата на човека. Друг велик философ — германецът Имануел Кант, в 1795 г. пише, че мирът трябва да се осигурява от федерация на народите на правова основа, при свободно развитие на нациите. Още един утопист — граф Сен-Симон, предлага през 1814 г. — в навечерието на Виенския конгрес — реорганизация на европейското общество чрез обединение на народите под ръководството на общ парламент и запазването на националната независимост на държавите. Още един велик французин е особено страстен привърженик на идеята за създаване на световна организация, която да осигурява мир между държавите — Виктор Юго. На втория конгрес на пацифистите (първият е в Лондон — 1843 г.) в Париж през 1847 г. Юго предлага създаването на Европейски съединени щати. Великите открития в науката и техниката през XIX в. променят и живота на хората, и облика на планетата. Появяват се все нови и нови международни съюзи, които организират транспортните и съобщителните връзки между държави и континенти, съгласуват международни стандарти, например за мерките и теглилките, обединяват учени и специалисти от сродни науки. От 1889 г. започва да действа Междупарламентарен съюз, от 1894 г. — Международен олимпийски комитет, който организира в 1896 г. в Атина първите модерни олимпийски игри. През 1914 г. съществуват 212 международни организации, от които 20 са междуправителствени.

В края на XIX в. засилената икономическа конкуренция между големите европейски държави и борбата за завоюване на нови колонии умножават рисковете от война, дори от световна война. Засилват се и различни националистически движения, които изострят напрежението между етническите групи. Отговорът на привържениците на мирното разрешаване на вътрешни и международни конфликти е организирането на международни пацифистки прояви.

Ръководителите на големите държави съзнават, че участват в опасна игра, и се опитват да постигнат някаква форма на международно сътрудничество. През 1899 г. в Хага се провежда конференция на 27 държави, между които и САЩ и Япония наред с многото европейски, и се приемат конвенции (съглашения) за мирно разрешаване на международни конфликти и за правила за бойните действия по суша и море. Създаден е Постоянен арбитражен съд със седалище в Хага, съставен от юристи, представени от различните страни, който да разрешава възникналите конфликти. През 1907 г. в Хага се провежда нова конференция с участието на почти всички тогавашни държави — към 27-те се присъединяват 17 държави от Латинска Америка. Конференцията поправя и допълва конвенцията от 1899 г. и приема множество нови, с които подробно се урежда как по „по-цивилизован“ начин да се водят възможните бъдещи бойни действия.