Виктор Суворов - Аквариум

По своя инициатива. Как са се открили един друг ли? Не знам. Сигурно по „почерка“. Точно както една проститутка в огромна тълпа от хиляди жени безпогрешно може да открие непознатата си другарка по професия. Както крадецът познава крадеца. Както бившият затворник лесно, по някакви неуловими признаци, познава онзи, който някога също е бил в затвора.

Срещнали се. Седели са намръщени, може би под този кестен. Вълците на разузнаването. Висшият елит на агентурното добиване — нелегалните резиденти. Навигаторите. Лукавите. Командирите. Седели са тук и сигурно повече са мълчали, отколкото са разговаряли.

Може би за тях това мълчание е било и прощаване с живота, и морална подготовка за изтезанията, и взаимна братска подкрепа.

Едва ли някой страничен човек е можел да си помисли, че тук е събран цветът на ръководството на една свръхмошна организация, която неведнъж е стискала гърлото, на Европа с невидима, но желязна хватка. Едва ли, гледайки тези хора, някой би могъл да си помисли, че всеки от тях еднолично командува една тайна организация, способна да прониква във висшите сфери на властта и да разклаща основите на държавата, като сваля министри и цели правителства, като разтърсва столиците с тропота на милионни демонстрации. Кой би могъл да си помисли, че хората в парка Мон Репо притежават почти неограничени богатства? Били с износени балтони, с изтъркани сака, с деформирани обувки: Истинският разузнавач не трябва да привлича погледите. Той е незабележим като асфалта. Той е сив. Външно.

Това били подгонени вълци. Притиснати в ъгъла. Нямали изход. Онова, което вършели, в Съветския съюз се наказва с най-тежкото наказание и се обозначава с един страшен термин — хоризонтални връзки в агентурното добиване. В ушите им бил дъхът на Гестапо.

Те седели дълго. Спорили за нещо. Взели решение. Променили тактиката. Променили системите за свръзка, начините за локализиране на провалите, проверките и вербуванията. Всеки правел това уж по собствена инициатива, без да докладва в ГРУ. Пък и връзка е нямало тогава.

Те всичките преживели войната. Всеки един от тях постигнал блестящи резултати. Те всички заедно през 1956 година доложили на ръководството на ГРУ за незаконното съвещание през 1941. Те всички станали герои. Победителите не ги съдят.

Но кой в чужбина е отбелязал приноса на тези хора за победата? Кой ги е слагал в сметката, когато е планирал мълниеносния разгром на Червената армия?

Още от първия ден на съществуването на ленинския режим му предричат бърза и незабавна гибел. Пророкуват всички, забравяйки предишните пророчества. Защо забравят за тези хора с изтърканите сака на пейките на женевския парк Мон Репо?

„Аскот“, „Енсом“, „Амат“, „Дерби“ — това са хотели в Женева. Това са цитаделите на ГРУ. Всъщност отдавна в Женева всеки хотел в квадрата, ограничен от парка Мон Репо, рю де Лозан, крайбрежната улица на езерото и рю де Монблан, е превърнат в убежище на ГРУ или КГБ. От тези хотели към левия бряг тръгнаха в ранната сутрин групите по добиване. Пътят ни е в „Palais des Expositions“. Това гигантско съоръжение е строено дълги години. С огромната като гара зала се сливаха подобни зали, образуваха едно безкрайно бетонирало поле под един общ покрив. Бетона покриват с килими, разделят, преграждат залите и всеки излага постиженията си.

Сега към това съоръжение прииждат от всички краища групите на агентурното добиване на ГРУ. Тук се събират групите за обработката и агентурното осигуряване. Ако на огромната карта на всеки варят и хрътка се обозначи с подвижна лампичка всяка наша кола, би се получила грандиозна картина. Така пълчищата от плъхове бавно заобикалят някой лъв, комуто е съдено да бъде изяден. Така безбройните съветски дивизии са се придвижвали за щурмуването на обкръжения Райхстаг.

Колко само коли с дипломатически номера са тук! А колко са сивите, незабележими фордове без дипломатически номера! Колко автобуси и фургони има. Генералният консул от Берн и консулът от Женева са паркирали черните си мерцедеси в различни краища на Рlaine de Plainpalas. Те не участвуват в добиването. Те са в осигуряването и то не в агентурното, а в общото. Ако арестуват някого от нас, са готови да се намесят, готови са да протестират, готови са да заплашат с влошаване на добросъседските отношения и със съответните санкции, готови са да отрежат, да отлепят полицията. Съветският посланик в Швейцария Герасимов и съветският посланик в женевското отделение на ООН Миронов също са на бойните си постове. Също са в общото осигуряване. Те не знаят какво става, но имат шифровано указание от Централния комитет да се намират в пълна готовност — да заплашват, да се заканват, да притискат, да отрежат, да отлепят. На боен пост са дипломатическите куриери. Възможно е да има спешен товар за Москва. На боен пост е „Аерофлот“. Ако някого от нас арестуват, има готовност веднага след освобождаването му да го препрати вкъщи. По-малко шум да има. Да не се дава храна на журналистите. Да не се раздухва скандалът. Всичко да е тихо и мирно.