Виктор Суворов - Аквариум

Аха, ето го. Промъквам се към нашия автобус през безкрайните редици от коли.

Той вече е пълен. Всички предни седалки са заети от офицерите на ГРУ и ВПК. Онези, които ни помагаха днес да вербуваме. Задните са свободни, Перденцата са спуснати, уж заради слънцето. Там, на задната седалка, е Младши лидерът. Извиква ни един по един. Долагай шепнешком. Той е като пълководец в полето на спечеленото сражение, приема първите рапорти за неизчислимите трофеи.

А ние всичките, хрътките и варягите, сме се скупчили на пътеката. Уж безцелно. Шум. Блъсканица. Шеги. Но това е опашка. Опашка за доклад. Всеки е припрян. На всички очите им светнали. Смях.

Младши лидерът ми кимва. Мой ред е.

— Вербувах. За 6 минути и 40 секунди. Тази вечер е първата среща.

— Юнак. Получаваш похвала. Следващият.

Аз съм завербувал ценен агент, който цели десетилетия ще ни доставя най-съвременна електронна техника за самолети, за артилерия, за бойни хеликоптери, за системи за насочване на ракети. В това, че е завербуван, не се съмнявам нито аз, нито Младши лидерът.

Истината е, че за новия секретен агент на ГРУ знаем само онова, което е посочено във визитката му. Повече знаем за апаратурата му: имаме две вестникарски изрезки за апарата RS-77. Но това не е страшно. Това съвсем не е главното. Главното е, че неговият апарат ни е необходим и той ще бъде наш. А за тайния агент скоро ще научим повече. Важното е, че е съгласен тайно да работи с нас.

За непълни седем минути аз му съобщих много важни неща. Из рекох най-обикновени фрази, от които ставаше ясно, че:

— ние сме официални представители на Съветския съюз;

— интересува ни най-съвременната военна електроника и по циално нейните апарати;

— готови сме добре да плащаме за тях и той вече знае точната ни цена;

— работим скрито-покрито, умело, внимателно, не го притискаме и не настояваме;

— не ни трябват много екземпляри от прибора, а само един за копиране

От всичко това той сам може да си направи извода, че:

— не сме конкуренти на фирмата му;

— ако подобно производство бъде организирано в СССР, той не-губи от това, а печели; ще нарасне търсенето и на неговата апаратура и може западните армии да поръчат нещо още по-скъпо и съвременно;

— продавайки ни само един екземпляр от уреда си, може лесно да го скрие от властите и полицията: едно не е сто или хиляда;

— накрая, на него са му напълно ясни нашите предложения, знае какво искаме и затова не се страхува от нас, разбира, че продажбата на уреда може да бъде квалифицирана като промишлен шпионаж, за който на Запад кой знае защо наказват по-малко.

На него са му ясни всички аспекти на сделката. С едно изречение аз му съобщих нашите интереси, условия и цени. Затова когато кимна с глава, съгласявайки се да се срещнем, каза съвсем ясно „да“ на съветското военно разузнаване. Разбира, че се занимаваме със забранена дейност и е съгласен да контактува с нас. Значи…

Моят кратък разговор по вербуването е горе-долу като да обясниш на младичка красива студентка, че си богат развратник и си готов щедро да плащаш за полови сношения с някое добро момиченце. И да й покажеш парите и то колкото ще дадеш. И веднага да й предложиш да се срещнете и да послушате музика насаме. Ако тя е съгласна, не са нужни повече приказки. : Точно така се осъществяват мигновените масови вербувания по време на изложбите: това е интересно за нас, готови сме да платим, къде ще се срещнем?

От друга страна, ако целият ми разговор с него бъде записан на магнетофонна лента, няма абсолютно нищо криминално. Разгледахме уреда, казахме, че бихме искали да го купим, но това не е разрешено. А след това се върнах и предложих да пийнем вино вечерта.

Аз съм млад и неопитен. Засега ми прощават тези седем минути за вербуване. А всъщност мигновеното вербуване наистина трябва да стане за миг. С десетина думи. С едно изречение. С една хубава усмивка.

Вербуването трябва незабавно и сигурно да бъде скрито: трябва да обиколя стотина щанда, като говоря горе-долу едно и също, като се усмихвам горе-долу еднакво. Но без да вербувам. Ако ме следят, как да определят този един от стотината, който е казал „да“ на съветското военно разузнаване? Много сме на изложбата. Много вербуващи, много осигуряващи. Всеки прикрива вербуването си със стотици други срещи. На изложбата има хиляди хора. Поток, Водовъртеж. Шанхай. Иди, че следи всички, опитай само.

Новият човек трябва незабавно да се заведе надалеч. Още днес през нощта по-опитните ми другари ще осъществят среши с новозавербуваните си агенти на територията на Франция, Италия, Западна Германия. Аз се срещам в Монтрьо. Някои осъществяват тайните си срещи в Базел, Цюрих, Люцерн. По-далеч от Женева! Още по-далеч! Това са само първите срещи. Вторите ще бъдат в Австрия, във Финландия, в САЩ. По-далеч от Швейцария! Още по-далеч!