Виктор Суворов - Аквариум

Дълго прикривам следите. Осигуряват ме добре. Ако ме следяха, отдавна щяха да ме изгубят. Изпарих се. Няма ме. Разтворих се в огромните магазини. Загубих се в безкрайните подземни гаражи. Изплъзнах се в препълнения асансьор.

В багажника на една кола с дипломатически номер ме извеждат от Женева в Лозана. Това е първото осигуряване. Това са варягите от дипломатическата резидентура на ГРУ в Женева. Те не са ме виждали и не знаят за мен. Оставиха колата си с отворен багажник в подземния гараж в точно определено време и се махнаха. Такава е инструкцията. Те сигурно се досещат, че тяхното осигуряване някак си е свързано с изложбата. Но как? Нямат право да надникнат в багажника на своята кола. Карат стремително по автострадата. Проверявали са не по-малко от четири часа дали не ни следят. Проверяват го и сега. Подземен гараж в Лозана. Тъмно място с много етажи, стълби и изходи. Ако ги следят, дали следят и колата им? Сигурно не. Те имат хиляди неща да правят. Обикалят из града, извършват напълно необясними маневри. Връщат се при колата си и пътуват по-нататък. Отново спирания. Отново подземни гаражи. Самите не знаят дали има нещо в багажника им или вече няма. Там, разбира се, вече няма никой. Аз отдавна пътувам във влака. Във вагон без жълта черта над прозорците му. Втора класа. Сив вагон. Сив билет. Сив пътник Пътувам надалеч. Слизам внезапно. Сменям влака. Отново пътувам. Изчезвам в подземните преходи, в блъсканицата, в подземията на пивниците, в тъмните пресечки. Това е нова страна за меа Но аз я знам наизуст. Някой грижливо ми е подготвил всички пътища. Някой в продължение на месеци ги е търсил и ги е описвал. Някой безнадеждно е работил като хрътка, осигурявайки моето вербуване.

Съществуват само четири възможности, които могат да доведат до провал:

— ако ме следят;

— ако се контролират всички хора, с които се срещнах днес;

— ако моят нов приятел е провокатор на полицията или ако, изплашвайки се, е съобщил в полицията и сега е станал провокатор;

— ако на мястото на срещата напълно неочаквано ни познае някой и съобщи в полицията.

От четирите възможности трите отхвърлям. Първо, не ме следят. Второ, днес се срещнах с около стотина души. Да се контролира всеки от тях е невъзможно. Трето, мястото за срещата е подбрано доста добре от женевските хрътки на ГРУ. Вероятността да се сблъскам с познати е почти изключена. Остава само новият ми приятел. Но и той лесно може да бъде проверен. През нощта експертите на ГРУ ще проверят доставения от него уред. Ако работи, значи приятелят ми не е свързан с полицията. Едва ли полицията ще плаща толкова скъпо с тайни, без да получава нищо в замяна.

Мястото на срещата е избрано доста добре. И то е подбирано от някой неизвестен — хрътка. Описвал го е. Доказвал е преимуществата му. Ако мястото не ми хареса, мога да се оплача на Младши лидера утре, след още един ден за това ще научи началникът на ГРУ и ще хвърли беднягата на женевския Навигатор. Но аз няма да се оплаквам. Мястото ми харесва. Хотелът трябва да бъде голям. Там никой на никого не обръща внимание. Хотелът трябва да бъде добър, но да не е най-добрият. Всичко е подбрано именно така. Но най-главното, аз трябва да имам защитен наблюдателен пункт и да следя всичко, каквото става най-малко час преди началото на срещата. Имам такъв пункт. Ако приятелят е съобщил за срещата, ако полицията е готова да следи, то е възможно някакво подозрително движение покрай мястото на срещата.

Чакам в продължение на час. Но не се случва нищо подозрително. В 2054 се появява той. Той е сам в жълтата кола, марка „Ауди 100“. Запомням регистрационния номер на колата му. Това е важен детайл. След него не пристига никой. Влиза в ресторанта, като се оглежда наляво и надясно. Много добър признак. Ако беше под защитата на полицията, нямаше да се оглежда. Съвсем непрофесионално е да се оглеждаш наляво и надясно, но аз няма да му го кажа. Ще има и други срещи. Него винаги ще го контролират. Нека да се озърта. Така сме по-спокойни. Значи не дружи с полицията.

В 2103 напускам наблюдателния си пост и влизам в ресторанта.

Усмихваме се един на друг. Най-главното сега е да го успокоя, да му разкрия всичките си карти или да си дам вид, че съм разкрил всичките си карти. Човек се страхува само от неизвестността. Когато ситуацията е ясна, той от нищо не се страхува. А ако не се страхува, не прави и глупости.

— Не се каня да ви въвличам в никакви афери — в тази ситуация аз казвам „аз“, а не „ние“. Говоря от свое име, а не от името на организацията. Не знам защо, но това действува много по-добре на завербуваните агенти. Изглежда, че „ние“, „организация“ плашат човек. Иска му се да вярва, че за предателството му знаят само той и Още един човек в целия свят. Само още един. Това не може да стане. Зад гърба ми е една свръхмощна структура. Но на мен ми е забранено да говоря „ние“. За това ме наказваха във Военно-дипломатическата академия.