Виктор Суворов - Аквариум

Тук, на рю де Лозан, преди войната в една голяма стара къща, в незабележима квартира на третия етаж се е намирал центърът на нелегалната резидентура на ГРУ, ръководен от Шандор Радо. Дипломатическият резицент на ГРУ дори не е подозирал, че само през два квартала от него работи свръхмощната тайна резидентура „Дора“, оплела европейските правителства със здрави пипала. Пак на тази улица се е намирал свързочният възел на нелегалната резидентура на ГРУ „Роланд“, управлявана от генерал Мрачковски. Резидентура „Роланд“ е била опънала мрежи от Шанхай до Чикаго. Но Навигаторът на „Роланд“ не е подозирал за съществуването на „Дора“. А Навигаторът на „Дора“ не е знаел за Мрачковски и чудовищната му организация „Роланд“. А дипломатическият резидент не е знаел и за двамата.

Слънчев есенен ден. Горещо е. Но листата вече шумят под краката ни. Чуждестранни работници — испанци или италианци — облечени с оранжеви комбинезони, бързат да приберат първото есенно злато от алеите на парка. Хей, не правете това. Нима не ви харесва да се разхождате по пурпурните и златисти килими? Нима шумоленето на есента не ви вълнува? Нима сивият асфалт е по-добър? Няма у вас, братлета, нито грам поезия. И затова малкият ви лаком трактор толкова бързо и алчно поглъща красотата на природата. А ако бяхте малко по-поетични, щяхте да захвърлите работата си и да се наслаждавате. Колко цветове! Какво великолепие. Какъв разкош.. Човек никога няма да може да направи нещо по-добре от онова, което природата сътворява. Ето едно училище срещу входа на парк Мон Репо. Красиво е като замък. С часовник на кулата. Просто да му се ненагледаш. Но то е сиво. Поне да го бяха украсили със златни или пурпурни, или оранжеви петна.

Под часовника на училищната кула има дата: „1907“. Това означава, че и Ленин се е любувал на това училище. А може би буржоазният стил да не му е харесвал? Както и да е, но той е живял тук. На рю де Лозан, където по-късно са се разположили резидентурите на ГРУ и където сега се издигат масивни дипломатически къщи. Залагам си главата, че нелегалните резидентури на ГРУ и сега работят тук, без да намаляват производителността. Хубаво място. Владимир Илич е знаел къде да живее. Знаел е в кои паркове да се разхожда. Обичал работниците и ненавиждал буржоазията. Затова не е живеел в работническите квартали на Манчестър или Ливърпул. Живял е в лагера на врага, в буржоазните квартали на Женева. Сигурно е искал по-дълбоко да вникне в психологията и нрава на буржоазията, за да я удари точно, за да направи всички свободни и щастливи.

В онези дни тук, из парка Мон Репо и по рю де Лозан, са се разхождали терористите, мечтаещи да убият руския цар — Гоц, Брилянтът, Минор. Сигурно при срещи с Ленин са му се кланяли, повдигайки леко черните си бомбета, притискайки ръка към колосаните нагръдници. А може би те принципно не са се забелязвали един други и не са си разменяли поклони. Както и да е, но когато Ленин взел властта, той разстрелял всички терористи, които му попаднали, а заедно с тях и царя, когото терористите така и не успели да убият.

Трябва да бързам. Имам само един ден. Последния ден преди боя, преди първото ми вербуване в чужбина. Трябва да познавам бойното пале като дланта си, както командирът на един батальон познава разровеното от снарядни дупки поле, по което, утре неговите момчета ще тръгнат в настъпление. Но не бързам. Мен ме очарова старият парк, който е виждал толкова много неща. Тук през октомври 1941 година на някоя пейка се е състояло съвещание на нелегалните резиденти на ГРУ в Европа. Докато Съветският съюз не вземал участие в европейската война, Гестапо не е закачало неговата агентура, макар и да е имало някои сведения за нея. Но в първия ден на войната започнали провалите. Започнали масови арести. Операциите по локализиране на провалите не давали резултати. Провалите се множели. Групови провали. Провали по веригата. Провали като водни кръгове след хвърлен камък. Провали по свързочните линии. Връзката — загубена. Явките — несигурни. Подозирани са всички. Всеки резидент подозира всеки свой офицер и агент, а всеки от тях подозира останалите. Всеки резидент вече чувствува дъха на Гестапо във врата си и миризмата на топла кръв в килиите за мъчения. Всеки е безсилен.

В тази обстановка те се събрали в Женева. В парка Мон Репо. Било им е забранено да правят подобно нещо. Нито един от тях няма правото да знае нищо за дейността на подобни резидентури на ГРУ. Такава среща е престъпление. За такава среща в Москва ако разберат, чака ги разстрел. Но те са се срещнали.