Виктор Суворов - Аквариум

— Аз, другарю генерал… — заместникът по информацията скочи.

— Посрещането на делегацията, настаняването й транспортът й са твоя работа.

— Да, разбира се, другарю генерал.

— По време на масовото вербуване използуваме обичайната тактика. Ако някой направи глупост, ще го пожертвувам в името на общия успех, точно както парижкият лидер на ГРУ пожертва една пионка — помощника на военния аташе — по време на масовата работа на изложбата в Льо Бурже. Моят първи заместник — (Младши лидерът става) — ще запознае всеки от вас с онези членове на делегацията, с които той ще работи. Желая ви късмет.

Московският експрес пристига във Виена в 558 вечерта. Покрай нас бавно преминават зелените вагони. Едва-едва прискърцват спирачките. Здравейте, другари! Приветствуваме ви на гостоприемната австрийска земя! Носачите няма защо да ги викаме. Те са много. Знаят, че официалната съветска делегация няма да се скъпи на бакшишите.

Делегацията е огромна. Офицери от информацията на ГРУ, офицери от Военно-промишления комитет (ВПК) при Министерския съвет на СССР, експерти от военната промишленост, конструктори на оръжия. Естествено, нищо от това няма да прочетеш в паспортите им. Ако се вярва на паспортите, те са от Академията на науките, от Министерството на външната търговия, от някакви си несъществуващи институти. Но нима може да се вярва на нашите паспорти? Нима в моя дипломатически паспорт е посочено, че съм добиващ офицер от ГРУ? Как не! Как не!

Учудващи неща стават на нашата малка смешна планета. Но те, кой знае защо, учудват, само мен и никого другиго. Никой не се интересува от огромната съветска делегация. Никой не задава въпроси. А неясноти има много. Защо например съветската делегация не заминава направо за Жеиева, защо спира за три дни във Виена? Защо делегацията пристига във Виена в монолитен строй, като батальон и във Виена изведнъж се раздроби, разпадна, разпръсна? Защо делегатите тръгват по различни пътища за Женева — кой с влак, кой с автобус, кой със самолет? Какви са тези чудесии, без да бързат до Виена — с влак, а по-нататък със самолет? Защо на изложбата в Женева съветските дипломати се съпровождат от съветските служители на ООН във Виена, а не от съветските служители на ООН в Женева? Много въпроси. Но те не интересуват никого. И никой не търси отговорите им. Какво пък, толкова по-добре за нас.

В стаята за инструктажи, в прозрачните кресла, в които е невъзможно да се монтира никаква апаратура, седят двама непознати. Младши лидерът ме представя:

— Това е Виктор. Сдържано поздравявам.

— Викторе, това е Николай Сергеевич, полковник-инженер от НИИ-10771.

— Здраве желая, другарю полковник.

— Това е Константин Андреевич, полковник-инженер от 1-во направление на 9-то Управление на информационната служба на ГРУ.

1НИИ — Научно-изследователски институт. Цифрите след буквите означават, че той е секретен. (Бел. пр.)

— Здраве желая, другарю полковник. Стискам протегнатите към мен ръце.

— Мен ме интересуват — веднага пристъпва към същността на въпроса Николай Сергеевич — приемните устройства, поглъщащи лазерен лъч, който се използува за осветяването на движещи се цели при стрелба от закрити огневи позиции…

— Вие естествено разбирате, че знанията ми по този въпрос са повърхностни.

— Естествено разбираме това. Затова и сме тук. Вашата работа е да вербувате, нашата — да осъществяваме техническия контрол — Николай Сергеевич отваря чантата си: — Според данните от информационната служба на ГРУ най-голям успех в дадената област са постигнали фирмите „Хюдж“ от САЩ и „Силаз“ от Белгия.

— На изложбата не мога да работя срещу тях.

Те гледат с учудване към Младши лидера. Но той ме подкрепя:

— Това е наш закон. Покрай щандовете на големите фирми по време на изложбите постоянно се навъртат сътрудници от службите за сигурност на тези фирми. На изложбите работим само срещу много малки фирми, край чиито щанд има по един човек. По правило това е самият собственик на фирмата. Срещу такива и работим.

— Жалко.

— Не може нищо да се направи, стилът на работата ни се променя рязко при различни обстоятелства…

— Добре. Ето рекламните проспекти и статиите за малките фирми, свързани с този проблем. Ето схемата на разположението им в изложбата. Ето снимка на онова, което ни е нужно. За тази черна кутийка ВПК е готов да заплати 120 хиляди долара, защото за разработването на подобна система в Съюза ще са необходими много години и милиони долари. По-евтино е да я изкопираме.