Виктор Суворов - Аквариум

Полицаят чете документа, отпечатан на шумяща банкнотна хартия с водни знаци и герб. Ако не разбира, същият текст може да се прочете на френски или английски език. Тук е напечатано всичко. Кратко и ясно: дипломатическа поща на СССР. Полицаят скърца със зъби и хвърля поглед към огромния контейнер. Странно му се вижда. Съветската дипломатическа поща върви през Виена като поток. Като водопад. Като Ниагара. Маршрутът й е през Виена. Това означава, че веднъж седмично въоръжените съветски куриери спират във Виена и продължават по-нататък — за Берн, Женева и Рим. После се връщат по същия маршрут. По пътя си натам оставят контейнери в съветските посолства. На връщане приемат контейнерите в посолствата и ги откарват в Москва. От Москва обикновено донасят по пет-десет контейнера, всеки — по 50 килограма. А на връщане карат по 30–40 контейнера. Понякога се случва броят им да е и 100. При загубването на контейнер, куриерите са заплашени със смърт. За всеки контейнер отговаря с главата си съветският посланик. Той е длъжен да организира посрещането и изпращането на дипломатическата поща. И затова ние я посрещаме и изпращаме. На тази работа ни изпращат по списък. Докато куриерите пътуват с контейнерите си из страната, с тях винаги има съветски дипломат, за да напомни в случай на необходимост, че при опит за завладяване на контейнера, Съветският съюз. може да използува санкции, включително и военни. А колкото до малките групи желаещи да се запознаят със съдържанието на контейнера, куриерите имат право да се разправят, както си знаят. Това е тяхна привилегия. Защитата на контейнерите със силата на оръжието е предвидена в конвенцията и затова куриерите са силни и имат достатъчно оръжие.

Много неща карат дипломатическите куриери. Много. Всичко, събрано от нас, всичкото това карат в контейнерите: патрони и снаряди, оптика и електроника, парчета от броня и части от ракети, и документи, документи, документи, Различни документи: военни планове, технически описания, проекти за ново оръжие, което някога ще бъде произвеждано или няма да бъде произвеждано никога и от никого. Куриерите карат онова, което е прието от Запада и онова, което е отхвърлено от Запада. Ще видим. Ще обмислим. Може да приемем нещо, отхвърлено от Запада, може и да измислим противоотрова за нещо, което Западът има намерение да произвежда. Информацията пътува в зелените сандъци. Полицията скърца със зъби. Много свитъци. Строго секретно. От името на Съюза на съветските социалистически републики! В съответствие с Виенската конвенция от 1815 година!

Пътуват куриерите. Карат контейнери. Полицията скърца със зъби.

Но днес скърцането е особено. Случаят е необикновен. Днес с нашите куриери не са 50-килограмовите контейнери, не, днес контейнерът е много голям — 5 тона! От името на Съюза на съветските социалистически републики! Събра се цялото полицейско началство. Проклетисват. Поглеждат накриво нашия контейнер. Аз придружавам контейнера.

Вече им представих всичките документи. А съм приготвил и фразата: „Задържането на дипломатическата поща на Съюза на ССР, както и опитът за нейното завладяване, контрол или оглед, води след себе си…“ и така нататък.

Контейнерът го докараха във Виена на специална вагон-платформа, като показаха в митницата, че е празен. Но сега той е пълен. Сега е запечатан с огромни червени печати. „Дипломатическа поща на СССР. Изпращач: Посолство на СССР, Виена.“ Сега край контейнера са нашите куриери. Сега куриерите имат оръжие. Сега край контейнера стои съветски дипломат. Дипломатът е с невисок дипломатически ранг. Винаги е така. И все пак той е неприкосновен представител на СССР. Опитайте се само — докоснете го. Нападението върху дипломата е обида за държавата, която той представлява. Обидата на дипломата може да бъде оценена като нападение срещу самата държава. Полицейските чинове скърцат със зъби.

— Може ли да огледаме правилното закрепване на контейнера върху платформата?

— Това е ваше право — съгласявам се аз. Но те нямат право да докосват с ръце контейнера ни. Само опитайте. Аз имам пряка връзка с генералния консул на СССР във Виена, а той — с Министерството на външните работи на СССР. Огледайте.

Полицейските чинове се разхождат около контейнера. Ах, колко им се иска да научат какво има вътре! Но нямате шанс, господа. Което е изпаднало от каруцата, пиши го избягало.

Когато изкарваха контейнера от портала на посолството, всичките ни съседи от КГБ псуваха завистливо: ама че мошеници, изпревариха ни. Откраднало е ГРУ само част от ядрен реактор. Местната полиция сигурно е на същото мнение. Ей там един, лепнал се до контейнера, тъпче ли тъпче. Не може да няма радиометър в джоба си. Решил е да провери дали не караме атомна бомба. Не мога да спра този полицаи. Не пипа контейнера с ръце — просто се разхожда край него.