Виктор Суворов - Аквариум

Първият заместник на резидента — Младши лидерът — контролира всички. Той самият е много активен и умеещ да добива офицер, но освен работата по добиване на информация и ръководството на собствената си група хрътки, отговаря за охраната на резидентурата и сигурността й, за работата на всички офицери, включително техническите и оперативно-техническите. На него не са подчинени само шифровчиците. Тях ги командува лично резидентът. Резидентът — той е и командирът, той е и папата, той е и Навигаторът, е отговорен за всички. Пълномощията му практически са неограничени. Има власт например да убие всеки от подчинените му офицери, включително и първия си заместник, в случай, че сигурността на резидентурата е в опасност, евакуацията на офицера, създаващ опасност, е невъзможна. Правото да убива офицери от ГРУ освен резидента има само Върховният съд и то, ако такава е волята на Централния комитет. Така че по някои въпроси нашият папа е по-силен от Върховния съд, на него не са му нужни ничии съвети и консултации, не му трябва гласуване или подкрепа от страна на пресата. Той взема решенията си сам и има достатъчно власт и сили да ги претворява в живота, по-точно, в смъртта. Нашият Навигатор е подчинен на началника на 5-то направление на 1-во управление на ГРУ. Но по редица въпроси е подчинен само на началника на ГРУ. Освен това, при несъгласие с ръководството на ГРУ в някои екстремни случаи, има право да се свърже с Централния комитет. Необятната мощ на резидента се уравновесява само от съществуването на също толкова могъщата, независима в враждебна резидентура на КГБ. Двамата резидента не са подчинени на посланика. Посланикът е измислен, само за да маскира съществуването на две ударни групи в състава на съветската колония. Естествено пред хората двамата резидента демонстрират известно уважение към посланика, защото са дипломати от висок ранг и с непочтителността си към посланика биха се отличавали на фона на другите. С тази почит свършва и цялата им зависимост от посланика. Всяка резидентура има в посолството своя територия, отбранявана от външни като непристъпна крепост.

Вратата на резидентурата е като вратичката на добра каса. Някакъв шегаджия много отдавна е донесъл от Съюза една желязна табелка от стълб за високоволтова линия: „Не се качвай! Ще те убие!“ И съответно, разбира се, череп с кости под надписа. Тази табелка я бяха заварили към зелената врата и вече много години охранява нашата крепост от чужди хора.

— Обърни внимание, че в нашата армия по време на войната имаше две категории летци: едни (малцинство) с десетки свалени самолети в сметката си и други (мнозинство) — почти с нищо. На първите цялата им гръд е в ордени, а вторите са с по едно-две медалчета. Повечето от първите са преживели войната, а вторите са загивали с хиляди и десетки хиляди. Статистиката на войната е сурова. Мнозинството е било по десет часа във въздуха, а след това — смърт. Ако се усредни, летецът-изтребител е загивал в петия си боен полет. А от първата категория — обратното, пилотите имат стотици бойни полети и по хиляди часове във въздуха… — моят събеседник е Героят на Съветския съюз, генерал-майорът от авиацията Кучумов, въздушен ас по време на войната, един от най-свирепите вълци на съветското военно разузнаване след нея. Сега по заповед на началника на ГРУ той извършва проверка на отделенията на ГРУ в чужбина, скрити зад легални маски. В някои страни той отива като член на различи делегации по разоръжаване, съкращаване, доверие и така нататък, в други се появява като член на съвета на ветераните от войната. Но самият той изобщо не слага себе си в групата на ветераните, той е активен боец на тихия фронт. Инспектира ни и, залагам си главата, извършва мълниеносни и главоломни тайни операции. Сега двамата с него сме в „каютата“. Той ни привиква един по един. Разговаряйки с нас, естествено, контролира нашия командир и едновременно му помага.

— Съществуваше пропаст между двете категории летци по време на войната. Нямаше никакво свързващо звено, никаква средна класа. Или ас, герой, генерал, или убит още в първия му полет младши лейтенант. Средно положение нямаше. Това ставаше ето защо. Всички летци получаваха еднаква подготовка и идваха в бойните поделения на приблизително едно и също ниво. И още в първия бой командирът ги разделяше на активни и пасивни. Онзи, който напираше да се бие, който не се криеше из облаците от противника, който не се страхуваше да се насочи в челна атака, него веднага го определяха за водещ, а на останалите заповядваха да прикриват активните. Често отделянето на активните бойци ставаше още при първия въздушен бой. Всички командири на звена, ескадрили, полкове, дивизии, корпуси и въздушни армии хвърляха силите си, за да помагат на активните в боя, да ги охраняват, да ги пазят по време на най-горещите схватки. И колкото повече успехи имаше някой от активните, толкова повече го охраняваха в боя, толкова повече му помагаха. Виждал съм Покришкин по време на бой, когато му се събираха по над петдесет свалени германски самолета. По лична заповед на Сталин по време на бой го прикриваха две ескадрили. Той тръгва на лов, зад гърба му е прикриващия го, а зад него още две ескадрили летят: едната малко по-високо, другата — малко по-ниско. Сега той има на гърдите си три златни звезди и една брилянтова на врата, маршал на авиацията е, но недей да си мислиш, че всичко това му е дошло наготово. Съвсем не. Просто е проявил активност в първия бой и са започнали да го прикриват. Проявявал е повече дързост и умение и все повече са му помагали и ценили. А ако не се е било случило така, то още в началото щяха да го отнесат към пасивните и щяха да го поставят на неблагодарната работа да защитава нечий гръб по време на бой. Така щеше и да си лети като младши лейтенант зад опашката на някой друг самолет. И според статистиката по време на петия му полет, а може и по-рано, щяха да го свалят. Статистиката е такава: на някого му се усмихва, а някого се плези.