Виктор Суворов - Аквариум

— Всичко това — продължава Кучумов, — ти го казвам, защото нашата разузнавателна работа почти с нищо не се отличава от въздушния бой. Съветското военно разузнаване подготвя хиляди офицери и ги хвърля в боя. Животът бързо ги дели на активни и пасивни. Едни достигат сияйни висоти, други изгарят по време на първата си командировка в чужбина.

Аз се запознах с досието ти и ми харесваш. Но ти прикриваш опашките на другите. Работата по осигуряването е тежка, опасна и неблагодарна. Някой получава ордени, а ти рискуваш кариерата си, изпълнявайки най-мръсната и тежка работа. Запомни, че никой няма да те освободи от това. Всеки командир от нашата организация в чужбина, получавайки ново попълнение от млади офицери, ги използува в операции по осигуряване и те бързо „изгарят“. Арестуват ги, изгонват ги от страната и после цял живот дремят в службата по информация на ГРУ или в нашите „братски“ страни. Но ако сам проявиш активност, сам започнеш да търсиш хора и да ги вербуваш, командирът веднага ще намали твоята активност по осигуряването и обратното — някой друг ще те прикрива, рискувайки себе си, като защитава твоя успех. Такава е нашата философия. Преди няколко години командирът ни в Париж заповяда на пасивния помощник на военния аташе да се пожертвува в името на успеха на няколко офицери. Бъди сигурен, че командирът е пожертвувал един свой пасивен офицер. На активния, на този, който има успех, никога няма да постави такава неблагодарна задача и ние напълно го подкрепяме. Ръководството на ГРУ се стреми да създаде колкото може повече активни, дръзки, имащи успех асове. Не бой се, винаги ще намерим сума пасивни, малодушни, инертни, за да прикрием такива хора. И не мисли, че ти казвам всичко това, защото те предпочитам пред другите. Съвсем не. Казвам го на всички вас, младите. Работата ми е такава — да повишавам бойната активност и производителност. Лошото обаче е там, че това не става ясно за всички, Имаме много добри момчета, които цял живот така и не стават водещи, прикриват чуждите опашки и безславно изгарят в пясъка. Желая ти успех и попътен вятър. Всичко е в ръцете ти, старай се и теб по време на бой ще те прикриват по две ескадрили.

Съветското посолство във Виена много прилича на Лубянка. Същият стил, същият цвят. Типична чекистка безвкусица, фалшиво величие. Лубянски класицизъм. Имаше време, когато цялата ми страна беше изпълнена с това фалшиво чекистко величие — колони, фасади, корнизи, заострени върхове на покривите, кулички и бутафорни балкончета. Вътре в посолството е също „Лубянка“ — мрачно и скучно, фалшив мрамор, гипсови корнизи, колони, тапицирани с кожа врати, червени килими и миризма на евтини български цигари.

И все пак не цялото посолство е филиал на Лубянка. Има и тук един независим остров — суверенният и независим филиал на Ходинка, резидентурата на ГРУ. Ние имаме свой стил. Имаме свои традиции и закони. Презираме стила на Лубянка. Нашият стил е прост и строг. Никакви украшения, нищо излишно. Но стилът ни е скрит под земята. Виждаме си го само ние. Всичко е както в Москва: огромното здание на КГБ е в центъра на града, пред очите на всички. А зданието на ГРУ — Аквариума — е скрито от външни погледи. ГРУ се отличава от КГБ по това, че ГРУ е секретна организация. Тук, във Виена, стилът на Лубянка също се вижда от всички. Стилът на ГРУ е скрит от всички.

Но в съветското посолство има и трети стил. До него, в гъстата градина, тържествено се извисява един голям православен храм. Той стои гордо и самотно и златните му кръстове са по-високо от червеното знаме. Първият слънчев лъч пада в утринната мъгла върху най-високия златен кръст и се разпилява, разпръсквайки се на хиляди искри. Знам твърдо, че няма Бог. Никога през живота си не съм ходил в църква. Никога не ми се е налагало да пребивавам дълго време покрай някаква църква, дори и разрушена. Но тук, във Виена, всеки ден ми се налага да бъда край нея. Не знам защо, но тя ме смущава.

В нея има нещо тайнствено и очарователно. Тук е повече от сто години. В строгия й външен вид няма и частица фалш. Колко цветове и колко шарки са събрани заедно, но всяка шарка и всеки цветови нюанс са неотделими от другите и заедно образуват онова, което се нарича „хармония“. Минавам край нея и гледам в краката си. Това ми се отдава трудно, защото църквата привлича властно погледа ми…

„От името на Съюза на съветските социалистически републики Министърът на външните работи на СССР моли правителствата на приятелските държави и подчинената им военна и гражданска администрация да пуснат безпрепятствено дипломатическата поща на СССР, без да я подлагат на контрол и митнически оглед в съответствие с Виенската конвенция от 1815 година. Министър на външните работи на СССР А. Громико.“