Виктор Суворов - Аквариум

— Добре — казва най-после той, без да откъсва поглед от документите си — и занапред ще работиш под личния контрол на първия ми заместник, но два пъти месечно ще те изслушвам лично аз. Свърши доста работа през първите седмици, затова ти поставям една по-сериозна задача. Ще отидеш на среща с жив човек. Той е завербуван от първия ми заместник — Младши лидерът. Но не рискувам да изпратя на операцията Младши лидера. Затова ще отидеш ти. Завербуваният е изключително важен за нас. Лично другарят Косигин следи работата ни в дадената област. Нямаме правото да загубим такъв човек. Той работи в Западна Германия и ни предава детайли от американските противотанкови ракети „Тоу“. Ще те прехвърлим тайно в Западна Германия. Ще направиш срещата. Ще получиш детайлите от ракетите. Ще заплатиш услугата. Ще пропътуваш много километри, като заплиташ следите си. Ще те посрещне помощникът на съветския военен аташе в Бон. Ще му предадеш товара, но опакован. Той не трябва да знае какво получава. По-нататък товарът ще замине с дипломатическата поща за Аквариума. Някакви въпроси?

— Защо да не се възложи осъществяването на срещата на нашите офицери в Западна Германия?

— Защото първо, ако утре Западна Германия изгони всичките ни дипломати, потокът от информация за Западна Германия по никакъв начин няма да се намали. Ние ще получаваме тайните през Австрия, Нова Зеландия, Япония. Изгонят ли всичките ни разузнавачи от Великобритания, за КГБ това ще е катастрофа, а за нас — не. Ние ще продължим да получаваме британските тайни през Австрия, Швейцария, Нигерия, Кипър, Хондурас и всички останали страни, където има офицери от Аквариума. Защото второ, получавайки добитите от нас детайли на ракетите, началникът на ГРУ ще извика всички дипломатически и нелегални резиденти на ГРУ в Западна Германия и на всички тези осем генерали ще им зададе въпроса: защо Голицин от Австрия може да добие такива неща в Западна Германия, а вие, … майка ви, намирайки се в Западна Германия, не? Вие само по поддръжката ли можете да работите? Само в осигуряването ли… е и ще последват съответните изводи. Само така, Суворов, се ражда конкуренцията. Само че от жестоката конкуренция идват успехите ни. Всичко ли ти е ясно?

— Всичко, другарю генерал.

— Да искаш нещо да попиташ?

— Не.

— Искаш, знам какъв е въпросът ти! Мъчи те сега едно: Младши лидерът ще получи орден за детайлите от ракетите, а заради него ще рискува един млад капитан и нищо няма да получи за своя риск. Това ли си мислиш?

Внезапно ме погледна. Ето я хватката му. Пазил е погледа си за най-последния момент. Очите му са жестоки, без никаква искрица.; Погледът му е като удар с камшик през ребрата. Използува погледа си внезапно и стремително. Не съм подготвен за него. Издържам го, но разбирам, че няма да успея да го измамя.

— Да, другарю генерал.

— Работи активно. Търси и вербувай агентура Тогава и теб ще те осигуряват. Тогава ти ще работиш само с главата си, а някой ще рискува вместо теб кожата си.

Скулите му играят,а погледът му е оловен.

— Подробностите ще съгласуваш с Младши лидера. Свободен си.

Тракнах токове и с подчертано „кръгом“ излязох от командирския кабинет. В коридора нямаше никого. В голямата работна зала — също. Кондишънът меко шумоли, изтласква прохладна въздушна струя сред полумрака на работната зала. Леко увеличих яркостта на синкавата светлина и по един плътен килим, поглъщащ звука от крачките, отидох в срещуположния край на залата, при касите. Гледам тъпо няколко секунди бронзовия диск, въздъхвам тежко и набирам комбинацията от цифри. Тежката бронирана врата поддаде плавно и безшумно п се показаха дванадесет малки масивни вратички. Отварям с ключа своята, върху която акуратно е изписана цифрата 41. Вътре е чантата ми. Затварям касата, поставям чантата върху работната си маса, дърпам внимателно две копринени връзки, разваляйки ясния рисунък на двата печата — първоначално гербовия, а след това моя личен. Вземам от чантата един гладък лист от плътна бяла хартия с една подредена колонка от надписи, пак въздъхвам дълбоко и пиша върху него:

„Отворих чанта № 113 в 12 часа и 43 минути местно време.“ След малък интервал се разписвам.

Внимателно пускам листа в чантата и изваждам от нея тънка блестяща зелена папка с номер 173-В-41. Първият лист от папката е гъсто изписан, а останалите са съвсем чисти. Вземам с два пръста един о тях и го поставям пред себе си. В левия горен ъгъл удрям личния си печат, след което вкарвам листа в пишеща машина. В десния ъгъл привично и бързо изчуквам двете думи: „Строго секретно“, после оставям няколко празни реда и по средата написвам: „ПЛАН“.