Виктор Суворов - Аквариум

Теорията на вербуването казва, че отначало трябва да се открие зададения обект. Това не е трудно. Митищи е малко градче, в него има огромен завод. Бодлива тел на кръгли изолатори. През нощта заводът е залят със заслепяваща светлина. Зад оградата се обаждат караулните кучета. В това не може да има никакво съмнение. И още, заводът трябва да носи съответствуващо име. Ако на портала е написано, че това е завод за тракторна електроапаратура, може да означава, че освен военна продукция, произвежда нещо и за трактори, но ако името не изразява нищо: „Уралмаш“, „Ленинска ковачница“, „Сърп и Чук“ — то всички съмнения са излишни — заводът е чисто военен, без каквито и да било странични дейности.

Второто правило на вербуването казва, че не трябва да влизаш през оградата. Хората сами излизат от завода. Те отиват в библиотеките, в спортните зали, в ресторантите, в кръчмите. Около големия завод трябва да има район, където живеят много работници, където са училищата и детските градини за децата им. Някъде има и поликлиника, туристическа база, вилна зона и т. н. Всичко това трябва да се открие.

Третият закон на вербуването гласи, че не трябва да вербуваш директора или главния инженер — секретарките им са по-лесни за вербуване, а знаят съвсем не по-малко от началниците си. Но там е бедата: условията на учебно-бойното вербуване ни забраняват да вербуваме жени. В чужбина моля, но по време на тренировки — не. Трябва да се намери някой чертожник, оператор на компютър, пазач на секретни документи, копировач и т. н.

Всеки от нас получи подобна задача и всеки подготвя план — като пред решителна битка. За нас учебното вербуване съвсем не е по-лесно от бойното. Ако в която и да е западна страна те арестуват за подобно нещо, разплатата е само една — ще те изгонят в Съветския съюз. Сгрешиш ли по време на тренировката и те арестува КГБ, разплатата е по-тежка — никога няма да те пратят на Запад. При бойната работа ти разполагаш с цялото си време и финансите са неограничени, а тук се държат изпити по стратегия и тактика, по въоръжени сили на САЩ, по два чужди езици. Измъквай се, както можеш. Ако искаш — готви се за изпитите, ако искаш — вербувай.

Преди всичко около цялата огромна заводска стена мислено си очертах за себе си невидим кръг с диаметър един километър. Реших под никакъв предлог да не се появявам в това пространство. Всеки сантиметър в него е под наблюдението на КГБ и аз няма какво да правя там.

Сега очаквам края на смяната. Ето го. През пропуска се устреми черен поток от хора. Шум, трополене, смях.

На автобусната спирка има огромни тълпи. Снегът поскърцва. Около лампите кръжи студена мъгла. Човешкият поток е шумен. Народът се пръсна из кръчмите и кръчмичките. Но това засега не ме интересува — този път е лек и аз ще го запазя в случай, че другите варианти не успеят. Сега на мен ми трябва библиотеката. Как да я открия? Просто. Трябва да се гледам къде отиват повечето очилати. Присламчих се след една група очилати младежи с интелигентен вид. Не сгреших: те отиваха в библиотеката. Не, това не е секретната библиотека. Секретната е вътре в завода. Това е една обикновена библиотека. И е достъпна за всички. Ето че се намърдах с групата. Смигнах на момичето зад преградата, тя ми се усмихна и вече съм край рафтовете с книгите.

Сега ровя из книгите и внимателно гледам кой от какво се интересува. Нужен ми е контакт. Един рижав очилатко прелиства научна фантастика. Добре. Ще го почакам. Ето, насочва се към втори рафт, към трети…

— Извинете — шепна на ухото му, — къде е научната фантастика?

— Ей там.

— Къде там?

— Елате тук, ще ви я покажа.

Направих добър контакт чак на третата вечер.

— Нещо за космонавтите? За Циолковски?

— Ей това тук.

— Къде?

— Елате, ще ви покажа.

Шпионските филми представят офицера от разузнаването блестящ от остроумие и красноречие. Доводите на шпионина са неотразими и жертвата се съгласява с предложението му. Това си е чиста измишльотина. В живота е тъкмо обратното. Четвъртият закон на вербуването казва, че всеки човек има блестящи идеи в главата си и че в живота всеки човек страда най-много от това, че никой не го слуша. Най-големият проблем в живота на всеки човек е да си намери слушател. Но е невъзможно да се осъществи, тъй като всички останали са заети със същото — търсене на собствени слушатели и затова те просто нямат време да изслушват чуждите налудничави идеи. Главното в изкуството на вербуването е умението да слушаш внимателно събеседника си. Научиш ли се да слушаш, без да прекъсваш някого — това е гаранция за успех. Това е много тежка наука. Но само онзи ще ни стане най-добър приятел, който ни слуша, без да ни прекъсва. Аз си намерих приятел. Той беше изчел всички книги за Цандер, Циолковски, Корольов. Говорейки за тях, той говореше и за онези, за които още не можеше да се пишат книги: за Янгел, Челомей, Бабакин, Стечкин. Аз слушах.