Виктор Суворов - Аквариум

Следващият удар беше изпълнен майсторски и с голяма любов към професията. Затова и не разбрах следващия въпрос. Знам, че беше въпрос, но не знам какъв. Няколко секунди мислех какво да кажа, а след това се сетих:

— Повикайте консула!

Този разпит започна да им омръзва на тях също. И тогава големите ръце отново притиснаха плещите ми към стола, а някой сложи моливи между пръстите ми. Знам ги тези номерца, това е много просто и много ефективно и — в допълнение — не оставя никакви следи. Докато не са ми стиснали ръката, си припомням цялата наука: първо — да не закрещя, и второ — да се наслаждавам на собствената си болка и да си желая още по-голяма. Това е единственото спасение. Някаква потна ръка опипа дланта ми, поправи моливите между пръстите и изведнъж стисна, като с менгеме. Двата прожектора трепнаха, затрептяха и бясно се завъртяха. Заплувах нанякъде с лодка извън тъмната стая с тухления под. Желаех си само по-голяма болка и се присмивах на някого.

Над Москва започва сиво, студено утро. Ноември. Всички още спят. Преминава пощенска кола Полузаспалият портиер премита улицата. Аз лежа на една мека седалка, отпусната далеч назад. Москва лети край мен. Страничното стъкло е леко отворено и мразовитият вятър отнася откъслеци от някакви кошмари. Чувствувам, че не съм бръснат, а косата е прилепнала към главата ми. Лицето, кой знае защо, е мокро. Но ми е добре. Някой ме кара нанякъде с голяма черна кола. Обръщам глава към шофьора. Това е Слонът. Той ме кара.

— Другарю полковник, аз не им казах нищо.

— Знам, Витя,

— Къде отиваме?

— Вкъщи.

— Те пуснаха ли ме?

— Да.

Дълго мълча. И изведнъж ме достраша. Стори ми се, че съм им разказал всичко, когато се смеех.

— Другарю полковник, аз… проговорих ли?

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Сигурен съм. През цялото време бях край теб, дори по време на ареста.

— Къде ми беше грешката?

— Грешка нямаше. Ти се измъкна и излезе чисто към скривалището. Но мястото е твърде добро. Московското КГБ го знае. Ти използва място, което използват истинските чужди шпиони. Мястото е много добро и то е под постоянно наблюдение. Заловиха те като истински шпионин, без да знаят кой си. Но ние веднага се намесихме. Арестът беше истински, а разпитът — учебен.

— А Генка как е?

— Генка е добре. Леко го поотупаха, но той не се поддаде. При подобно нещо човек трябва да се мобилизира. Не трябва да се самосъжаляваш и не трябва да мечтаеш за отмъщение — тогава ще издържиш каквото и да е. Спи. Ще те препоръчам за истинска работа.

— А Генка?

— И Генка.

— Някога бил ли си в Митищи?

— Не.

— Още по-добре — Слонът изведнъж стана много сериозен. — Слушай учебно-бойна задача. Обектът е Митищинският ракетен завод. Задачата ти е да намериш подходящ човек и да го завербуваш. Цел първа: да получиш практика за истинско вербуване. Цел втора: Да изясниш възможните пътища, които вражеското разузнаване може да използва за вербуването на наши хора в особено важни обекти. 1 Ограничения: първо — по време: можеш да използуваш за вербуване само свободното си време, почивните дни я отпуската, не ти се дава никакво специално време за вербуване, и второ — финансово: можеш да изразходваш само лични пари, колкото искаш, не се полагат копейка държавни пари. Имаш ли въпроси?

— Какво знае за това КГБ?

— КГБ знае, че с разрешението на отдела за административните органи на Централния комитет ние ще извършваме подобни операции постоянно и из цяла Москва. Ако КГБ те арестува, ще те спасим,… но няма да те пратим в чужбина.

— Какво мога да кажа на вербувания човек за себе си и за организацията си?

— Всичко, каквото искаш. Освен истината. Ти го вербуваш не от името на съветската държава — това може и един глупак да направи — а от свое собствено име и със свои пари.

— Значи ако го завербувам, той наистина ще се смята за шпионин?

— Точно така. С тази разлика, че информацията, предадена от него, няма да замине в чужбина.

— Но това никак няма да смекчи вината му?

— Никак.

— Какво го очаква?

— 64-ти параграф от Наказателния кодекс. Нима не го знаеш?

— Знам, другарю полковник.

— Тогава ти желая успех. И помни, ти извършваш една важна държавна работа. Ти не само се учиш, но и помагаш на нашата държава да се избави от потенциалните предатели. Цялата група получава подобна задача — само че на други обекти. И цялата академия прави същото. Всяка година. И последното: разпиши се ето тук, че си получил задачата. Това е напълно сериозна задача.