Виктор Суворов - Аквариум

В библиотеката не можеш да говориш високо, пък и изобщо не е прието да се говори. Затова го слушах на заснежената поляна в гората, където се пързаляхме на ски. В киното, където ходихме да гледаме „Укротяването на огъня“, в малкото кафене, където пиехме бира.

Петият закон на вербуването е законът за ягодите. Аз обичам ягоди. Обичам да ловя риба. Но ако подмамя рибата с ягода, няма да хвана нито една. Рибата трябва да се лови с онова, което обича тя — с червеи. Ако искаш да станеш нечий приятел, не му говори за ягодите, които ти обичаш, говори му за червеите, които обича той.

Приятелят ми беше побъркан на тема: „системи за подаване на гориво от резервоарите към двигателите на ракетите“. Горивото може да се подава, като се използуват турбопомпи или системи за изтласкване. Слушах го и се съгласявах. В първите германски ракети били използувани турбопомпи. Защо сега е забравен този прост и евтин начин? Наистина — защо? Той, макар и да изисква създаването на много здрави и точни турбини, ни предпазва от една голяма неприятност — от взрив в резервоарите с гориво при увеличаване на налягането на изтласкващата смес. С това бях напълно съгласен.

При следващата ни среща в джоба си имах магнитофон, направен във формата на табакера. Проводникът от магнитофона минаваше през ръкава на сакото ми към ръчния часовник, в който беше микрофонът. Седяхме в един ресторант и си говорихме за перспективите при използването на азотния четириокис като окислител и на течния кислород, съчетан с газта — като основно гориво. Това съчетание му се струваше, макар и остаряло напълно изпитано и надеждно двадесет години напред,

На следващата сутрин пуснах лентата на Слона. Бях допуснал твърде голяма техническа грешка: не трябва микрофонът да е в ръчния ти часовник, когато разговорът се води в ресторант. Тракането на вилицата, която постоянно е край самия микрофон беше оглушително, а гласовете ни звучаха някъде отдалеч. И това страшно развесели Слона. Като се насмя, ме попита сериозно:

— Какво знае той за теб?

— Че се казвам Виктор.

— А фамилията ти?

— Никога не ме е питал за нея.

— Кога е следващата ти среща?

— В четвъртък.

— Преди срещата ще ти организирам консултация в Девето управление по информацията на ГРУ. С теб ще говори един истински офицер, който анализира американските ракетни двигатели. Той разбира се, знае много неща и за нашите двигатели. Информаторът ще ти постави истинска задача, такава, каквато би го заинтересувала ако се беше запознал с американски ракетен инженер. Ако успееш да изтръгнеш от очилатия достатъчно разумен отговор, смятай, че ти е провървяло,… а на него — не.

Информацията на ГРУ искаше да знае какво моят познат знае за бороводородното гориво.

Седим в една мръсна кръчма и аз казвам на приятеля си, че бороводородното гориво никога няма да се използува. Не знам защо, но той си мисли, че аз работя в 4-ти цех на завода. Не съм му казвал никога подобно нещо, пък и не бих могъл, защото не зная какво представлява 4-ти цех.

Той дълго ме гледа изпитателно.

— Така мислите вие, от четвърти. Познавам ви аз — презастраховач. Токсичност и взривоопасност. Така е. Но какви енергийни възможности има! Вие там помислихте ли за това? Токсичността може да се намали, с нея се занимава 2-ри цех. Повярвай ми, ще има успех и тогава пред нас са безкрайните хоризонти…

На съседната масичка съзирам нечий познат гръб. Нима е Слонът? Точно той. С него са още някакви много внушителни личности…

На следващата сутрин Слонът ме поздрави с първото ми вербуване.

— Това е учебно. Но нищо Котето,. ако иска да стане истински котарак, трябва да започне с малки птиченца, а не с истински врабци. А за бороводородното гориво забрави. Не е лъжица за твоята уста.

— Слушам, да забравя…

— И за очилатия забрави. Неговото дело с твоите отчети и магнетофонните ленти ще предадем на когото трябва. За да държи ДС в ръцете си, на Централния комитет му е необходим конкретен материал за лошата работа на КГБ. Откъде се взима този материал? Ето го! — Слонът отваря касата с отчетите на моите другари за първите им учебно-бойни вербувания.

Но ми се наложи да се срещна още веднъж с изтласкващите системи и бороводородното гориво. Точно преди завършването на академията ни дадоха възможност да поговорим с конструкторите на различно въоръжение — за да си представяме в общи линии проблемите на съветската военна промишленост. Показваха ни танковете и артилерията в Солнечногорск, най-новите самолети в Монино. Ракети в Митиши. Прекарвахме по няколко денонощия с водещите инженери и конструктори, без да знаем, разбира се, имената им. Те също не разбираха много добре кои сме ние (някакви млади момчета от Централния комитет).