Виктор Суворов - Аквариум

Направих го и отпуснах глава върху ръцете, гледайки тъжно стената. В мен бушува ярост. Мразя целия сват, мразя себе си, мразя работната маса, синкавата светлина, кафявите килими и зелените папки.

Постепенно от цялото кълбо хора и предмети, върху които е насочена острата ми омраза, изплува едно лице, което сега мразех дори повече от пишещата машина. Беше лицето на командира ми, да… майката! Лесно е да се заповядва! Но това не е като да командуваш дивизия. Иди еди-къде си, направи еди-какво си. Та аз никога не съм бил в Западна Германия. Да ме пратиш за подобно нещо след три седмици практическа работа!? А ако проваля операцията? Майната му, мен ще ме пратят в затвора, но вие ще загубите агента си! Ако в този момент имаше кого да тресна по мутрата, веднага щях да го направя. Но наоколо нямаше никой. Опипах с поглед полираната. повърхност на масата, търсейки нещо, върху което да излея злобата си. Мярнах една изящна чаша с писалки и моливи. Стиснах я в дланите си, като я разглеждах втренчено, а после рязко, с всичка сила я хвърлих към стената. Тя, дрънквайки тъжно, се разпиля на малки парченца.

— Какво психуваш?

Обръщам се. При касите зад мен е Младши лидерът.

Твърде увлечен бях и не забелязах неговата поява.

— Извинете — не вдигам очи към него. Гледам в пода.

— Какво има?

— Навигаторът ми нареди да отида на среща с вашия човек и…

— Ами че отиди. Какъв е проблемът?

— Откровено казано, не знам с какво да започна, какво да правя…

— Да напишеш плана! — изведнъж избухна той. — Напиши план, аз ще ти подпиша и напред…

— А ако събитията не се развият по моя план?

— Ка-кво-о-о? — той ме гледа с неразбиращи очи, поглежда часовника си, мен, въздъхва и казва с упрек:

— Вземай документите си. Да тръгваме.

Кабинетът за инструктажи ми прилича на каюта в някой голям, разкошен параход. Когато системите за зашита са включени, подът, таванът и стените едва забележимо треперят, също като палубата на крайцер, когато пори с пълен ход вълните. Освен това някъде навътре в стените, зад десетките изолационни слоеве, са инсталирани мощни заглушители. Изолацията хилядократно намалява техния рев и тук, вътре, можете да чуете едно приглушено боботене, сякаш шум от далечен прибой.

Отвътре кабинетът за инструктажи е целият бял и блестящ. Ето защо някои му казват „операционната“. Не обичам това название. Винаги наричам помещението „каютата“. В каютата има само една маса и два стола. Но и масата, и столовете са съвсем прозрачни и се създава усещане за разкош и необикновеност.

Младши лидерът ми посочва единия от столовете и сяда срещу мен.

— В гробището на слоновете не са те научили на нищо хубаво. Ако искаш да имаш успех, най-напред забрави всичко, на което са те учили слоновете в академията. Слонове стават онези, които сами не могат да работят в практиката. А сега слушай моя урок. Най-напред трябва да напишеш план. В него опиши всички варианти и своите решения в тези ситуации. Колкото повече напишеш, толкова по-добре.

Планът е застраховката ти в случай, че се провалиш. По време на следствието в Аквариума ти ще има с какво да се оправдаеш: отнесъл съм се сериозно към подготовката. Запомни: колкото повече е хартията, толкова по-чист ще е задникът. А след като напишеш плана, пристъпвай към подготовката. Главното в нея е да се подготвиш психически. Отпусни се, колкото е възможно, понапари се в банята. Изхвърли всички отрицателни емоции. Всички съмнения. Трябва да пристъпиш към изпълнението с пълна увереност в победата. Ако нямаш такава увереност в себе си, отсега се откажи. Главното е да се настроиш на вълната на агресивен победител. Когато се отпуснеш достатъчно, послушай нещо от Висоцки, например „Лов на вълци“. Тази музика трябва да звучи в теб по време на цялата операция. Особено, когато се връщаш. Най-големи грешки правим след успешната операция, връщайки се от нея. Ликуваме и забравяме чувството на агресивния победител. Не губи това чувство, докато не се окажеш зад стоманените ни врати. Повтарям, главното не е планът, а психическата нагласа. Ще бъдеш победител само дотогава, докато сам се чувстваш победител. Когато напишеш плана, ще разиграя с теб възможните варианти. Това е много важно, но помни, че има по-важни неща. Помни го! Бъди победител! Чувствувай се победител. Винаги. Желая ти успех!

Борова гора. Просека. Хълмове. Тишина. Дебел ленив бръмбар отпуска туловището си върху една горска камбанка. Ей ти, дебелане, ще счупиш цветето! Бръмбарът ми избуча нещо обидно, но не започна да спори, а камбанката благодарно ми закима с главицата си.