Виктор Суворов - Аквариум

— Повикайте консула! — така се полага да крещя в подобна ситуация.

Отвори се задната част на колата. Тук ми се полага да протестирам: няма и няма да седна в колата! Но някой ме изрита здравата по краката и изби земята под тях — като столчето под бесилката. Ама че са силни момчетата! Колко са силни! Зъбите ми изтракаха и ето вече седя на задната седалка между двама Херкулеса.

— Повикайте консула!

— Ти какво правеше тук, бе мръснико?

— Повикайте консула!

— Всичките ти действия са фотографирани!

— Нагла провокация! Аз мога да ви снимам как правите полово сношение с Бриджит Бардо! Консула повикайте!

— В ръката ти имаше секретни документи!

— Вие ми ги натикахте със сила там! Документите не са мои!

— Ти се промъкваше в скривалище!

— Нагла лъжа! Хванахте ме в центъра на града и ме натикахте насила в този миризлив процеп! Повикайте консула!

Автомобилът, колелата му вият на завоите, ме отнася нанякъде в тъмнината.

— Повикайте консула! — крещя аз. От това започва да им писва.

— Ей, момче, потренира се и стига. Стига си крещял!

Знам ги аз тези номера. Ако сега ме бяхте пуснали, значи тренировката свърши. А вие не ме пускате, значи тя продължава. И като събрах с пълни гърди въздух, диво закрещях:

— Консула, гадове такива, повикайте! Аз съм невинен дипломат! Консула!!!

— Повикайте консула!

Те не жалят светлината. В лицето ми бият два прожектора. Очите ме болят чак до сълзи. Сложиха ме да седна и някакъв едър намусен човек застана зад мен. Не, няма да ви седя тук. Повикайте консула! Ставам. Но здравенякът натиска с огромните си длани плещите ми в дълбокия дървен стол. Почаках, докато натискът върху плещите ми отслабне и направих нов опит да стана от стола. Тогава якият отново ме натиска в стола и с тежката си обувка помага на огромните си ръце. Леко подсича крака ми, като при борбата, така че падам в стола. Лекият удар на обувката му ме удря точно по кокалчето. Боли ме. Някъде откъм прожекторите до мен достига глас:

— Вие сте шпионин!

— Повикайте консула. Аз съм дипломат от Съюза на съветските социалистически републики!

— Всичките ви действия около скривалището са фотографирани!

— Фалшификация! Подла провокация! Повикайте консула!

Правя опит да стана. Но здравенякът с леко движение на огромната си обувка леко подсича левия ми крак и аз губя равновесие. И отново ме боли. Той удря леко, но по кокалчето, по онова, което е точно над петата. Никога не съм си и помислял, че може така да боли.

— Какво правихте през нощта в парка?

— Повикайте консула!

Отново ставам. И той отново леко и точно ме удря. Дори и синини няма да останат и на никой не можеш доказа, че гадината му с гадина ме е мъчил. Отново ставам и отново с лек удар ме принуждава да седна. Ей ти, здравеняко, нали се учим? Учения са това. Защо удряш толкова болезнено? Отново ставам и отново ме принуждава да седна.

Погледнах назад през рамо — да видя що за мутра има? Но не видях нищо. В очите ми плуват кръгове от прожекторите, нищо не виждам. Цялата стая — тъмна с два прожектора. Не можеш дори да разбереш голяма или малка е. Голяма ще е май, защото от прожекторите струи нетърпима горещина, но понякога подухва нещо като прохладен ветрец. В малка стая не е така.

— Вие нарушихте закона…

— Това го разкажете на моя консул.

Боли ме и никак не ми се иска пак да усетя лекия удар по кокалчето. Затова решавам да повторя още три пъти опита си да стана. А след това ще седя, без да ставам. Ох, как не ми се иска да ставам от дървения стол. Хайде, Витя, започваме! Опирам крака в тухления под, внимателно пренасям тежестта на тялото върху мускулите на краката, въздъхвам дълбоко и се отблъсквам нагоре. Ударът му съвпада с моето отблъскване. Левият ми крак едва забележимо отлита нагоре и с лек стон отново падам в стола. Жалко, че не е меко кресло, би било по-удобно.

— От кого получихте материалите в скривалището?

— Повикайте консула!

Знам, че онзи, който удря по краката, сега се учи. В бъдеще работата му ще бъде да стои отзад и да задържа разпитвания в този дълбок дървен стол. Сложна наука е това. Но той е старателен ученик. Настойчив. Ентусиазиран. Последният му удар беше по-силен от предишните. А може би на мен така ми се стори, нали все по едно място удря. Принципно погледнато, защо се опитвам да стана? Та аз мога просто да си седя и да настоявам за консула. А докато не дойде, да не допускам да ме въвлекат в разговор. И така, прекратявам със ставането. Ще се опитам още три пъти и край.