Виктор Суворов - Аквариум

Разузнавачът трябва да внимава с номерата на леките коли. Един номер ти се мярва два пъти — значи е възможно следене. Значи не трябва да ходиш на операция. Показват ми хиляди знаци. Те се носят по екрана като френския супербърз влак. Тях не трябва да помниш. Но трябва да ги познаваш. Аналитичният ум тук няма да ти помогне. Нужен е автоматичен рефлекс. И него го изработват, както при кучето — по метода на професор Павлов. Грешка — шок. Грешка — шок.

Но номерата на колите могат да бъдат сменени бързо и затова леките автомобили трябва да се познават не само по номерата им, а просто по вида им. Но в един съвременен град има милиони леки коли, а нашият мозък не е способен да запомни дори стотина, още повече, че те, еднотипните, са толкова много. И тук отново рефлексът спасява разузнавача. Мозъкът ни е способен да фиксира милиони дребни неща, но ние просто не умеем да използуваме тази колосална информация. Не се безпокойте. Аквариумът ще ви научи. След пет години ще имате необходимите рефлекси.

Ние сме офицери от Генералния щаб. Нас ни откарват на Гоголевия булевард. Учат ни да вземаме решение по време на грандиозни операции. На огромните карти и по безкрайните полета на Широковския полигон плахо и неуверено в началото, първоначално само на хартия, а после и на практика се опитваме да управляваме огромни маси войска в една съвременна война. Възможно е това никога да не ни се наложи да го правим, но ако веднъж придвижиш — дори на карта — 5-та и 7-ма гвардейски танкови армии от Белорусия в Полша, в миг ще разбереш какво количество и каква именно информация е необходима на Генералния щаб, за да направи това по време на реална война.

Ние обикаляме из града. Учим се безпогрешно да откриваме следенето. Преди операцията офицерът от разузнаването трябва съвсем ясно да си отговори: има ли следене или няма, да или не. По време на истинската тайна война, за която се подготвя, никой не може да му помогне и никой няма да раздели с него отговорността за допуснатата грешка.

Да или не? Четири часа криволича из Москва по предварително подготвен маршрут. Сменях таксита, автобуси, трамваи. От огромната тълпа отивах на безлюдни места и отново се хвърлях в тълпата, като в океана. КГБ също се учи. За КГБ е много важно да знае собствените си грешки при следенето. Тук интересите на КГБ и ГРУ съвпадат. Тук става кооперирането между двете враждебни организации. Слонът знае, че днес аз тренирам в града. Че тренировката ми започва точно в 15 ч. от хотел „Метропол“, който сега е нещо като съветско посолство в една враждебна страна. Излизам от посолството, а по-нататък е ред на Слона: да позвъни в КГБ или не? И така, да или не? Веднъж седмично Слонът прекарва всекиго от нас по различни маршрути, като всеки подготвя за себе си. Миналия път определено имаше следене. Миналия път бях напълно сигурен в това. А днес? Да или не? Не знам. Не съм сигурен. Ако е така, трябва да се върна в „посолството“ и да доложа на Слона, че не съм сигурен. И тогава той отново ще ме изпрати да обикалям Москва и утре сутринта трябва да му дам крайния отговор. И така, да или не?

Езикът е оръжие на разузнавача. Очите са оръжие на разузнавача. Аквариумът прави всичко възможно, за да накара офицерите си да овладеят чуждите езици. За знаенето на един западен език плащат с 10% повече. За всеки източен — 20%. Научи пет източни езика и ще получаваш два пъти повече. Но не процентите преследвам: не научиш ли два езика, ще те изгонят на космодрума в Плясецк. Хич не ми се иска да отивам на космодрума. Затова и уча.-Чуждият език за мен е проблем — аз не съм музикален. Чувствителността на слуховия ми апарат е намалена от танковите оръдия. Старая се. Мъча се. Но по езиците аз съм най-слаб в групата. Имаше и по-лоши от мен, но тях вече ги изгониха. Сега съм следващият наред. Ще умра, дявол го взел. Дори произношението ми може да е отвратително, но ще наваксам в другите области.

— Аз имах същия проблем — ободрява ме Слонът. — Учи наизуст по цели страници. Тогава ще дойде и гладкостта. Тогава за устния разговор и при писане винаги ще имаш в запас стандартни изрази, фрази, по-дълги откъси.

Уча по цели страници. Зубря ги наизуст. А след това ги пиша. Пиша и преписвам. Преписвам тези страници по тридесет пъти, за да нямам грешка.

С очите при мен е по-зле, отколкото с езика. Аз имам опит от Спецназ да гледам в очите на кучетата. Но тук това не е достатъчно. Тренират ни с огледало: гледай в очите, не мигай. Не отвръщай погледа. Ако искаш да завербуваш човек, най-напред трябва да издържиш погледа му. Дружбата започва с усмивка, а вербуването — от погледа. Ако не си издържал първия тежък поглед на събеседника си, не се и опитвай после да го завербуваш: психически той е по-силен. Той няма да се поддаде.