Виктор Суворов - Аквариум

Човек е способен да направи чудеса. Човек може три пъти да преплува Ламанша, да изпие сто халби бира, да ходи бос по нагорещени въглени, може да научи тридесет езика, да стане олимпийски шампион по бокс, да измисли телевизора или велосипеда, да стане генерал от ГРУ или милиардер. Всичко е в ръцете ни. Който иска, той и може. Главното е да поискаш нещо, а после всичко зависи от тренировките. Но ако тренирате паметта, мускулите, психиката си редовно, то.. нищо няма да излезе от вашето начинание. Редовните тренировки са важни, но сами по себе си не решават нищо. Един чудак тренирал всеки ден. Веднъж дневно вдигал една ютия. Тренировките продължавали редовно в продължение на десет години — но мускулите му не станали по-големи. Успехът идва само тогава, когато всяка тренировка (на паметта, на мускулите, на психиката, на силата на волята, на упоритостта) приближава предела на неговите възможности. Когато краят на тренировката се превръща в изтезание. Когато човек вие от болка. Тренировката е полезна само тогава, когато довежда човек до предела на възможностите му и той съвсем точно знае този предел: мога да скоча на 2 м височина, мога на направя 153 лицеви опори, мога отведнъж да запомня две страници от чуждоезичен текст. И всяка нова тренировка е полезна само тогава, когато ще е опит да се надмине собственият ти вчерашен рекорд: ще умра, но ще направя 154 лицеви опори.

Водят ни на тренировки на бъдещите олимпийски шампиони. Ето ги и тях, петнадесетгодишни боксьори, петгодишни гимнастици, три-годишни плувци. Вижте израза на лицата им. Изчакайте съвсем последния момент от тренировъчния ден, когато върху малкото детско личице се появява свирепа решителност да надмине собствения си вчерашен рекорд. Погледнете ги! Някога те ще донесат олимпийското злато под огромното червено знаме със сърпа и чука. Погледнете това лице! Колко напрежение има в него. Колко мъка! Това е пътят към успеха! Да се работи само на предела на възможностите. Да се работи на границата на срива. Шампион става онзи, който знае, че щангата всеки момент ще го смаже, но я изтласква нагоре. В този живот побеждава само онзи, който е победил себе си. Който е победил страха си, мързела си, неувереността си.

Нашият Слон ни заведе на тренировка на младите олимпийци.

— Така страната подготвя онези, които защитават спортната й слава. Нима си мислите, че към подготовката на разузнавачите страната ни се отнася по-малко сериозно?

Февруари 1971 година. Незабравимо време. На началника на ГРУ генерал-полковник Пьотр Иванович Ивашутин са присвоили званието армейски генерал. Ликува Аквариумът. Ликува целият Генерален щаб. Военното разузнаване излиза напред! Председателят на КГБ Юрий Андропов остава само генерал-полковник. Какъв шамар!

Знаем, че Централният комитет раздухва огъня на борбата и сдърпването между КГБ и ГРУ е неизбежно. Бил е нарушен балансът между КГБ и армията и ето, че Централният комитет поправя грешката, февруари 1971 година. Извършва се чистка в средния слой на КГБ. Става масово подменяне на полковниците и генерал-майорите от КГБ. Провежда се повишение на офицери и генерали от ГРУ, на целия Генерален щаб, на цялата Съветска армия. Ето, командуващият Северокавказкия военен окръг генерал-лейтенант от танковите войски Литовцев става генерал-полковник. А спомняте ли си, другарю генерал, тежкия си старт на този пост? Та нали тогава някой ви помогна, като рискуваше главата си. За тази помощ аз предсрочно станах капитан. И вие, другарю генерал, сте помагали и помагате тайно някому, иначе никой нямаше да ви подкрепи. И нямаше да носите сега три генералски звезди. Успехи, генерале.

Февруари 1971 година. КГБ и ГРУ са се хванали гуша за гуша. Но може, ли някой да го види? Всички познават генерал-полковник Ю. Андропов. А кой познава армейския генерал Ивашутин? Но на него не му е и нужна реклама. Ивашутин, за разлика от Андропов, ръководи една тайна организация, която действа в мрака и няма нужда от реклама.

Войната се планира от Генералния щаб. Генералният щаб на армията е нейният мозък. Всяка намеса на КГБ В процеса на планиране неизбежно ще доведе цялата страна на границата на катастрофата. Затова, за да оцелее, държавата е принудена да ограничи влиянието на КГБ върху Генералния щаб. За да победи във войната, Генералният щаб трябва да събира информация за противника с усилията на собствените си офицери, които разбират проблемите на бойното планиране, които сами могат да решат какво е важно за Генералния щаб и какво не е. Генералният щаб няма време да моли за информация — той заповядва на собствената си разузнавателна служба какво трябва да бъде получено най-напред. За да е успешна работата, той трябва да има правото да поощрява най-добрите си офицери-разузнавачи и жестоко да наказва немарливите. И има такива права. И има собствена разузнавателна служба. И вижда света не през лупата на КГБ, а със собствените си очи. Генералният щаб събира информация не с усилията на полицаи, а с усилията на офицери от Генералния щаб, с нашите усилия.