Виктор Суворов - Аквариум

Ние едновременно трябва да станем офицери от разузнаването и офицери от Генералния щаб. За това ни се дава много кратък срок — пет години. А щом като е така, програмата на подготовката ни надминава всички възможности. Вие сте офицери от Генералния щаб! И ако не сте способни да издържите тези натоварвания, ще ви спуснем на долните етажи.

Стараем се. Ние издържаме натоварванията. Не всички.

Нощно време сънувам само грандиозни настъпателни операции. Дълбоки танкови клинове. Въздушни десанти. Бригади от Спецназ в тила на противника. Нелегални резидентури и поток от информация за Генералния щаб. Сънувам грохот на сражения и стрелба. Отварям очи. Чувам отвратителния звън на будилника и студената светлина реже очите ми. Дълго седя на кревата и търкам с длани бузите си. Сигурно няма да издържа.

Времето лети. Зимната сесия. Осем изпита. Лятната сесия. Осем изпита. Зимна отпуска — петнадесет денонощия. Лятна отпуска — тридесет денонощия. Няма да изляза в отпуска. Взех си сесията, но трябва да направя много неща. Отново зимна отпуска и аз отново никъде няма да ходя. Почти никой от нашите момчета не я използува. Трябва да се работи. Трябва повече да се работи. Който иска да остане горе, трябва много да работи. До зелени кръгове в очите, до черни петна. На нас не ни пречат. Може да стоим по цели нощи. Може да спим по три часа на денонощие.

Групата ни се топи. Подполковникът — морално разложение, сексуална разпуснатост. Изгонен е на космодрума в Плясецк. Това също е ГРУ, но е изгнание за провинилите се. Майорът от артилерийското разузнаване — пиянство. Върнат е в Спецназ в Забайкалието, Топи се групата. Бяхме двадесет и трима. Сега сме само седемнадесет. Гонят онези, които получават припадъци от усилената работа на мозъка. Гонят онези, които не могат да откриват следенето, които грешат или които нервничат при вземането на решения. Гонят онези, които не могат да научат два чужди езика, да усвоят историята на дипломацията и разузнаването, цялата структура, тактика, стратегия, въоръжение и перспективи на нашата армия и на армиите на противника. Те изчезват внезапно. Те никога повече няма да се издигнат нагоре. За тях намират такива места, където няма на кого да разкажат къде са били. За тях намират места, където работят също такива неудачници от ГРУ. Където процъфтяват недоверието и провокациите. А и къде ли не процъфтяват?

Вълкът го хранят краката му. Чувствуваме се като вълци. Всеки свободен момент посвещаваме на търсенето на място. Обикаляме. На разузнавача са му необходими стотици места, такива места, където да може напълно гарантирано да остане сам, такива места, където с пълна увереност може да каже, че никой не се прокрадва по стъпките му, такива места, където би могъл да скрие секретния материал и да бъде сигурен, че нито хлапетата на улицата, нито случайните минувачи няма да го открият, че тук няма да има строителство, че нито мишките, нито катеричките, нито снегът, нито водата ще повредят този материал. Разузнавачът трябва да има много такива места в запас и няма право два пъти да използува едно и също. Нашите места трябва да бъдат настрани от затвори, гари, важни военни заводи, настрани от правителствени и дипломатически квартали: по всички тези места активността на полицията е увеличена и има само една крачка до провала. А къде в Москва да намериш такова място, където няма затвори и важни правителствени или военни учреждения?

През цялото си свободно време обикаляме. Обикаляме из горичките край Москва, из парковете, по изоставени строежи и пущинаци. Обикаляме в сняг и в кал. Нужни са ни много удобни места. И онзи, който се научи да ги открива в Москва, той ще може да го направи и в Хартум, в Мелбърн, в Хелзинки.

Учим се да запомняме лицата на хората. Тази активност на мозъка трябва да бъде не аналитична, а рефлекторна. И затова на екрана пред мен преминават хиляди лица, хиляди човешки силуети. Пръстът ми е на копчето, като на спусък. Ако видя на екрана едно и също лице два пъти, трябва да натисна мигновено копчето. Сгреша ли, ме, пронизва лек, но неприятен електрически шок. Натиснеш неправилно копчето — лек удар. Не го натиснеш, когато трябва — пак удар. Тренировките се провеждат редовно и скоростта на показване на лицата все повече нараства. Всеки път показват все повече изображения.; Едни и същи хора ги показват с перуки, гримирани, с други дрехи, в други пози. А грешките ги наказват с лекия, но неприятен шок.