Виктор Суворов - Аквариум

В една специална тетрадка аз пиша „благодаря“ за добрата закуска и поръчката си за утре. И бързам за занятията…

Всички ли са готови? Всички.

Пет минути да подишаме.

Дворчето ни е подредено. Люляковите храсти почти напълно скриват сивите бетонни стени — уютно. Над люляка има бодлива тел. Какво е зад нея — не може да се види. Едно е ясно, че и там ги има същите полукръгли хангарни покриви, както над нашия басейн и тенискорт. Може би там е друг учебен пункт — също както при нас. А може би там се обучават нашите полски или унгарски колеги, или — кубинските, италианските, либийските. Откъде да знаем? А може би там няма учебен пункт, а секретна лаборатория или склад, или, може би там просто е затвор. Все се опитвам по движението сутрин да отгатна посоката на нашата оранжева „врана“. Струва ми се, че ни карат съвсем наблизо. И според посоката май се обучаваме някъде съвсем близко до Краснопресненския затвор. Но, разбира се, невъзможно е точно да установя. А борови поляни по Москва — колкото искаш, в Серебрянний Бор3, например.

— Подишахте ли? Стига толкова.

3Курортно място с борова гора край Москва-река в покрайнините на Москва. (Бел. пр.)

Всички са в залата. Тук са касите. В моята има четири тетрадки. Всяка — с по 96 страници. Това е за три години. Пиши конспектите сбито, запомняй повече. Поемай информацията в движение. Научи се да икономисваш хартията.

Тетрадката по разузнаване е в ръката ми, а касата — заключена.

И — в залата.

Преподавателят е скрит от нас с тюлена завеска. Затова не може ясно да ни разгледа, но и ние не го виждаме ясно, макар да разговаряме без пречки.

Всички преподаватели и командири са Слонове. Някои от тях са допуснати до персонална работа с нас. Но повечето могат да ни гледат само през полупрозрачния екран и да се обръщат към нас само по номерата ни.

Всеки от тях е ас в разузнаването — вълк. Всеки е прекарал много години оттатък границата на голямата зона. Но всеки от тях се е провалил и затова се е превърнал в Слон. Онзи, който не се е провалял, продължава работа за получаване на информация или поне за обработването й.

Провалилият се разузнавателен вълк включва защитните системи, от което затрептяха плавно стените на нашето спецсъоръжение и започва:

— Ето така изглежда шпионинът — той ни показва голям плакат с човек с шлифер, с черни очила, вдигната яка, ръцете му са в джоба. Така представят шпионина писателите и кинорежисьорите, а след тях е и цялата просветена публика. Вие не сте шпиони, вие сте доблестни съветски разузнавачи. И на вас не ви отива да се правите на шпиони. Ето защо ви се забранява категорично:

а) да носите тъмни очила дори в горещ ден и при ярко слънце;

б) да смъквате шапка до очите;

в) да държите ръце в джобовете.

г) да вдигате яката на палтото или шлифера.

Вашата походка, поглед, дишане ще бъдат подложени на дълги тренировки, но още от първия ден трябва да запомните, че в тях не трябва да има напрежение. Поглеждането крадешком или през рамо са врагове на разузнавача и затова по време на тренировките ще ви наказваме сериозно — не по-малко, отколкото за принципни грешки. Вие най-малко от всички трябва да приличате на шпиони. И не само по външен вид, но и по методите на работа. Авторите на детективски романи изобразяват разузнавача като великолепен стрелец и майстор по чупенето на ръцете на противниците си. Повечето от вас са дошли от долните етажи на разузнаването и само са го виждали. Но тук, най-горе, в стратегическото агентурно разузнаване, няма да ви обучаваме на стрелба и на хватки за чупене на ръцете. Обратното, изискваме от вас да забравите навиците си, получени в Спецназ. Някои разузнавания по света обучават своите момчета на стрелба и прочие номера. Това е от липсата на опит. Помнете, момчета, че вие можете да се осланяте само на главата си, не и на пистолета. Ако направите една грешка, контраразузнаването на противника ще хвърли срещу вас пет хеликоптера, десет кучета, сто леки коли и триста полицаи-професионалисти. Тогава с пистолетче не ще можете да си помогнете. И ръцете на всички не можеш счупи. Пистолетът е ненужна илюзия. Пистолетчето ви топли хълбока и създава една илюзия за сигурност. Но на вас не са ви необходими илюзии и миражи. Вие постоянно трябва да имате чувство за сигурност и превъзходство над контраразузнаването на противника. А това чувство ви го дава не пистолетчето, ами трезвото пресмятане без каквито и да било илюзии. Знаете ли, това е например като при монтажниците, работещи на големи височини. Някои от тях, по-малко опитните, използуват осигурителния колан. Други никога не го използуват. Първите падат и загиват, вторите — никога. Това става, защото онзи, който използва колана, си създава илюзията за сигурност. Веднъж обаче забрави ли да се върже, и ето ти — събират костите му в сандък. Онзи, който не използува колан, няма илюзии. Той постоянно контролира всяка своя крачка и не се отпуска на високото. Съветското стратегическо разузнаване не дава осигурителни колани на своите момчета. Знайте, че вие нямате пистолет в джоба си, забравете за ударите по тухлите с ръба на ръката. Осланяйте се само на главата си. Вашият спорт е благородният тенис…