Виктор Суворов - Аквариум

Вилата ни е голяма. Тук живеем двадесет и трима души. Но място има и за тридесет. Всеки си има малка стаичка. Гредоредени борови стени. Миризма на смола. Малко пейзажче на стената. Огромен мек креват. Лавица за книги. Долу има хол с голям азиатски килим. Ставаме, когато си искаме. И правим, каквото пожелаем. Закуската е засищаща. Обядът е скромен. Вечерята е разкошна. Вечер седим край камината. Пием. Разказваме си небивалици. Всички ние в миналото сме били офицери от средните етажи на съветското военно разузнаване. В групата има един подполковник. Двама майори. Един старши лейтенант. Останалите са капитани. Един от нас по-рано е бил летец-изтребител. Двама — в ракетните войски. Един — десантчик. Един — командир на ракетен катер. Военен юрист. Военен лекар. Общо взето, много разноцветен букет. Дошли сме тук от различни началници. Всеки от нас по някакви причини е попаднал във „водите“ на някакъв разузнавач от дивизионно, армейско или по-високо ниво. Някой е избрал всекиго от нас в личната си група. И ето, тъкмо от тези групи Аквариумът подбира кандидатите си. Аквариумът, естествено, вземайки хора от ръководителите на разузнаването от по-долните етажи, съвсем не се стреми да вземе всичките или най-добрите. Не. Ако днес Аквариумът вземе всичките най-добри момчета на Кравцов, утре Кравцов няма толкова грижливо да подбира свитата си. Затова Аквариумът много внимателно избира от хората на по-долустоящите началници така, че да не накърни желанието им да отделят такова огромно внимание на подбора на хората.

Спя много. Отдавна Не съм спал толкова дълбоко и толкова сладко. Сутрин ставам късно и отивам на езерото. Времето е мрачно. Но водата е топла и сума време плувам. Знам, че този сън и тази свобода не са задълго. Просто ни дават възможност да се отпуснем след изпитите преди началото на учебната година. И аз се отпускам.

Бързо завързващата се дружба завършва с дълга вражда. Знам го. И другарите ми от групата го знаят. Затова не бързаме в отношенията си. Много внимателно се вглеждаме един в друг. Говорим за дреболии. Разказваме не особено солени анекдоти. С една дума, баламосваме се. Засега можем да пием. В огромния бюфет има богат избор: отивай и пий. Но пием умерено. Някога ще станем приятели. Някога ще си доверяваме. Някога ще се поддържаме. Тогава вече ще пием истински. Като истински офицери. Но сега не.

Старателно ни взеха мерките и ето — всички сме с цивилни костюми. На някои от нас е съдено да облекат форма, когато станем генерали. На някои ще им се наложи да останат в цивилни дрехи, дори когато станат генерали. Такава ни е службата.

— Казвам се полковник Пьотр Фьодорович Разумов — представя ни се един здравеняк с анцуг и с волейболна топка в ръката. — На 51 години съм. От тях 23 служа в Аквариума. Работил съм в три страни. Прекарал съм 16 години в чужбина. Имам 7 вербувания. Награден съм с четири бойни ордена и с няколко медала. Ще бъда ръководител на вашата група. Вие, естествено, ще ми измислите прякор. За да не се мъчите, ще ви кажа няколко от неофициалните си прякори. Един от тях е Слон. Слонове казват на всички преподаватели и професори от Военно-дипломатическата академия. А самата академия се нарича „консерватория“ — когато става дума за вас, младежта — и слонско гробище, когато става дума за нас, професорите и преподавателите. Може би някога някой от вас също ще стане Слон и ще дойде тук да подготвя младите слончета. А сега бих искал да поговоря с всекиго от вас поотделно.

— Капитан Суворов.

— Аз, другарю полковник.

— Наричайте ме просто Пьотр Фьодорович.

— Слушам.

— Забравете това „слушам“. Вие оставате офицер от Съветската армия, нещо повече, вие се издигате на най-високия етаж — в Генералния щаб. Но това „слушам“ го забравете за известно време. Можете ли да не тракате с токове, когато говорите с началството?

— Съвсем не, другарю… Пьотр Фьодорович.

— Първата ти задача, Викторе: научи се да седиш на стола отпуснат. Ти седиш изправен, сякаш си глътнат щик. Така цивилните дипломати не седят. Разбра ли?

— Разбрах.

Отдавна ме интересуваше въпросът: как може да се организира тайна шпионска школа в центъра на огромен град и то така, че никой да не се досети? Така, че никой да не ни фотографира нито поединично, нито групово?

А всичко се оказва просто. Централният блок на Военно-дипломатическата академия се издига на улица „Народно опълчение“. Тук, естествено, няма да видите никакви табелки. Само една ограда с чугунена плетеница, буйните люлякови храсти, колони, прозорци с решетки, плътни пердета и часови по ъглите. Но това не е най-важното. Тук се обучават само онези, които ще работят в голямата зона, в соцлагера.